Хижа Вихрен

Ако си мислите, че днес ще пиша за поредната екзотична дестинация, значи съм ви подвел с предпочитанията си напоследък. Но след дългата четиридневна ваканция, която мина, със сигурност всеки е събрал достатъчно непосредствени впечатления от родни местенца. Така е и с мен. За любовта ми към Пирин мисля, че съм писал. За ползата от ваучерите от сайтовете за групово пазаруване – също. Е, питам ви как да не се възползва човек от оферта за три нощувки за двама, с три закуски в тризвезден хотел в Банско?! Е, възползвахме се – и за да не ви се спусне съвсем завист, ще премълча, че от едната ни тераса се виждаше Рила, а от другата – Пирин. Е х, живот! За красотите на Пирин няма да ви разказвам, защото, доколкото имам спомен, го направих подробно миналата година. Но. Ми се иска да ви споделя възмущението си от това, как по много хижи в Пирин превръщат туризма в съдиране на кожи и в най-обикновен бизнес, ама не от почтените. Още миналата година, като бяхме на хижа Вихрен, ми направиха впечатления безбожните цени на разхладителните напитки, които се предлагаха отпред. Само за информация – еднин фреш от портокал във възможно най-малката пластмасова чашка се предлага срещу пет лева. Няма лошо – не е казано, че е задължително да пиеш фреш в Пирин. Ама тая година ме изуми наглостта – над чешмата пред хижата, където чевръстите търговци изстудяват напитките, беше поставена табелка, че е забранено да си миеш краката – ясно защо. А пред хижата – че е забранено внасянето на храна. Хора, които не са планинари, може би няма да се впечатлят от това, което им казвам. Но тия, които ходят по хижи, ще разберат. А аз се чудя коя институция да сезирам…

This entry was posted in Пътеписи and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *