На ръба на пропастта

Като снимка в рамка – камък, виснал над дълбока пропаст. Да, и не е обикновен, а златен…
Това златно чудо стои на ръба на скала от планините Чайтийо. Надвиснал под невероятен ъгъл, огромният къс с височина почти 7 метра балансира над бездната вече 2500 години, но въпреки законите на физиката и здравия разум по някакви причини не пада.
Легендата гласи, че от главозамайващо падане го пази златната коса на Буда. Според преданието, слизайки веднъж на земята, Буда подарил кичур от косата си на отшелник. Преди смъртта си отшелникът дълго време търсел място, на което да съхрани свещената реликва. И намерил. На огромен каменен блок, който много напомнял главата на Буда, той построил малка пагода и зазидал в нея кичура.
Пагодата на златния камък – една от най-почитаните светини в Мианмар. И една от най-труднодостъпните. За да се доберете до нея, ще трябва да се изкачите почти 16 км, при това по планински серпентини. И дори камионите за туристи, които са единствено разрешеният транспорт на това място, не се допускат по-близо от 3 км от храма.
Останалият път трябва да се измине пеш – по жарък и стръмен планински път.
Достигналите до върха, могат не просто да се докоснат до реликвата, а и да вземат участие в необичаен експеримент – удряне на камъка.
Местните поклонници предлагат на любопитните туристи да проверят на практика колко е стабилен. И наистина златното кълбо започва да вибрира, но по някакъв мистериозен начин остава на мястото си. Само жените не се допускат лично да направят проверка, тъй като не им позволяват достъп на разстояние, по-близко от 10 метра.
Будистите смятат за свой дълг да посетят това свещено място поне веднъж през живота си и дори най-бедните поклонници задължително дават своята лепта за храма – или даряват пари, или закупуват плочка със златно покритие, с която се декорира камъкът.

Mianmar

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *