Връх Мальовица, преходи и впечатления

Този уикенд бях на малък поход в планината, който се оказа не толкова малък, колкото очаквах. Един приятел ме оферира, като ми казва: Ще ходя oа качвам вр. Мальовица тази седмица, идваш ли?

Позамислих се, позамислих, пък си викам кога пак ще имам възможност да се кача точно на Мальовица и затова се съгласих. Приключението ни започна горе-долу по следния начин. След работа в петък тръгнахме с колата в посока Боровец, като багажът умишлено си го бях приготвил още от предната вечер. Доста късно пристигнахме в планинския курорт, но ни остана достатъчно време да си починем и на следващия ден да станем що годе рано.

program_226_6

Самият поход се състоеше в следните изпитания: Първо, стигнахме с колата до Боровеци оттам до т.нар. Школа, която ще срещнете като ЦПШ Мальовица или Централно планинска школа. Там оставихме возилото си, нахлузихме планинските чипици и с поглед, вперен към върха насреща ни, тръгнахме да вървим. Беше около 9 сутринта, но след 40-50 мин. стигнахме до хижа Мальовица, която между другото изглежда наистина добре, има вкусна храна и пейки, на които удобно да се настаниш. Поседяхме там 10-15 мин., след което се отправихме към истинското изкачване и честно ви казвам, че толкова много камъни в рамките на един ден не бях виждал до сега (или поне така ми се стори). Първоначално се върви, докато не минеш три т.нар. тераси и през това време маршрутът е приятен. После обаче маркировката продължава през едни огромни канари, по които се изкачваш и ако нямаш планински обувки (дори и аматьорски) не е за предпочитане да минаваш оттам. Почти през цялото време виждаш върха и през главата ти минават една през друга мисли и съмнения дали ще го достигнеш. Е, ние го стигнахме някъде около 14 часа с цената на не малко усилия. Горе е божествено красиво, истинска наслада за сетивата и триумф докъдето ти стига погледът. Поседяхме горе около час, хапнахме, починахме, изгоряхме под жаркото слънце… и волю-нeволю се отправихме надолу и на обратно. Пътят до хижата и в последствие до Школата ми се стори някак си по-дълъг, първо, защото вече бях изморен и, второ, защото бях изпълнил заветната цел и исках по-скоро да се върна в хотела ни. Щяхме да останем още една нощ и на следващия ден да тръгнем обратно към Смолян.

Като цяло преживяването беше удовлетворяващо, изморително и запомнящо се. По пътя минахме покрай едно прекрасно планинско езеро, в което имаше дори рибки. Откри ни се гледка и към други такива, а когато се качихме до билото на върха, пред погледа ви изниква не кой да е, а Рилският Манастир.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *