Пиаца дей Мираколи – главният площад на Пиза – в превод звучи като поле на чудесата. Абсолютно точно название – неземната красота на архитектурния ансамбъл на Катедралния площад няма равна. Четири му чудеса – Катедралата, баптистерията, камбанарията и гробището – хипнотизират с с красотата на своите архитектурни форми.
Самото място винаги е било знаменито – по времето на Римската империя тук се намирал Palladium. През 1063 г. на неговия фундамент започва изграждането на катедралата Санта Мария Асунта в чест на победата над сарацините в морската битка при Палермо. През 1150 г. строителството – поне в основни линии – е завършено.
Грамадният храм на фона на синьото небе ослепява с белия си мрамор със сиви ивици. А вътрешността му е украсена с цветни мозайки, позлатен таван и многочислени мраморни скулптури. Но най-голямото чудо,това, с което площадът е известен по целия свят, е Кулата на Пиза – камбанарията на храма. Първият й камък е положен през 1173 г. От кого? Историята мълчи по този въпрос и името на автора и създателя на знаменития шедьовър се е изгубило през вековете.
Строителството на кулата продължава почти 200 години – с големи прекъсвания заради войната, а и заради нейния наклон – така че на различни етапи са се включвали различни архитекти. Защо е наклонена? За това съществуват много версии – ненадеждност на фундамента, мека почва и дори … замисъл на проектанта.
Така или иначе и до ден днешен кулата постоянно е спасявана – какви ли не експерименти са правени. Това архитектурно чудо обаче успява да издържи и силното земетресение през 1846 г. и бомбардировките по време на Втората световна война.
До върха на това архитектурно чудо може да се изкачите по 294 стъпала и да се насладите на сребърния звън, който се разнася от камбаните.
През 1986 г. архитектурният ансамбъл е обявен от Юнеско за световно наследство.