Рали Дакар и Орлин Алексиев

Рали Дакар е ежегодно многодневно офроуд състезание. Известно е с тежките си маршрути, високия адреналин и много интересни участници. Основател е Тиер Сабен, който на едно друго състезание се губи с мотора си в либийската пустиня. Така му хрумва идеята, че подобен тип надпревара ще бъде изключително интересна и ще привлече много публика и участници. И е бил прав, защото то привлича не едно българско участие, но този, който записва най-доброто постижение за българския флаг е Орлин Алексиев – общински съветник и любител на екстремните преживявания.

Началото и краят на ралито варират през годините, тъй като се определя от икономически, политически и други причини. Първото състезание рали Париж-Дакар се провежда само една година след, като на Тиер Сабен му хрумва идеята за организирането на подобно събитие. То стартира на 26 декември 1978-а година и привлича 182-ма ентусиасти, които имат амбицията да преминат маршрут с дължина 10 000 км. през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал.

През годините участват и много известни личности, които са решили да вдигнат адреналина си и да рискуват здравето си – артисти, певци, автомобилни състезатели, футболисти и дори кралски особи. Като едни от по-известните имена са тези на Албер II, принц на Монако, Каролина Монакска, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ, Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, артистите Жан-Пол Белмондо, Клод Брасьор, Шантал Нобел и много други.

Председателят на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд Орлин Алексиев прави първото си участие в надпреварата през 2013-а година. Той се състезава с автомобил BMW X1 Proto с най-добро класиране до момента – 17-то място в класа и 61-то в генералното класиране. 34-то издание на ралито се проведе в продължение на 2 седмици  през три държави в Южна Америка, като премина в – Перу, Аржентина и Чили, в Атакама и прекоси най-високия проход в Андите, дюни, долини, проходи и др. като дневните етапи са между 500 и 800 километра.

През следващата година отново участва в следващото издание на най-тежката офроуд надпревара в света, но проблеми с качеството на горивото не му позволяват втори успешен финал.

А ти фен ли си на Рали Дакар?

Най-хубавото нещо е да пътуваш

Казвал ли съм ви, че обичам да пътувам? 😉 Мисля, че никога не сте чели това изречение в моите блогове. Всъщност това не е съвсем вярно. Аз не само, че обичам да пътувам – аз живея само, за да мога да посетя някоя нова страна, да видя много нови места и да нахраня душата си с нови емоции.

Истина е, че всеки път тръгвам за определена дестинация възможно най-неутрален. Това се научих да го правя, защото не винаги очакванията отговарят на реалността. Понякога тя е много по-приказна и привлекателна, но понякога те зашлевява толкова силно през лицето, че трудно успяваш да се освестиш.

Ето защо всеки път си харесвам място и тръгвам без очаквания. Знам точно какво искам да видя, а на самото място общувам възможно най-много с местните, за да ми кажат за някое необикновено и задължително място, което не бива да пропускам.

Така се зареждам от самия град, в който съм отишъл. Всъщност една от идеята на моите пътувания е именно таза – да усетя максимално много града, атмосферата му, начина, по който функционира. Пътувам с градския транспорт, пазарувам си в супермаркетите. Разхождам се по улиците, където няма туристически обекти. Опитвам се да се слея с тълпата и в същото време да усетя нейните вибрации. На базата на това и, разбира се, до колко са ме впечатлили местата и музеите, които съм посетил, си правя цялостно впечатление за даденото място.

За мен всичко е въпрос на усещане. А за теб?

Съвети за евтино пътуване

Да пътуваш около света не е лесно. Със сигурност е много интересно, но си е скъпо удоволствие. Това са разходи за самолетни билети или друг транспорт, хотели, в които трябва да се нощува, храна и какво ли още не.

Малко хора могат да си позволят да отидат някъде извън страната си повече от 2 пъти в годината. Но днес ще ви предложа няколко полезни съвета да го направите по най-евтиния възможен начин.

Гледайте внимателно и запомняйте, защото съветите могат ви бъдат от полза, когато решите да си правите околосветско пътешествие:

Учене с пътуване

Преди няколко месеца бях в Милано. Там има нещо като природонаучен музей, който е изцяло създаден с идеята там да се водят големи групи от ученици, които да могат да се докоснат до експонатите, да ги видят как работят, да тичат и да се забавляват в този непознат и чужд за тях свят.

Тогава се замислих, че точно по този начин бих искал да възпитам децата си някой ден. Ако имам възможност бих ги завел на всяко едно знаково място в света и бих им го показал лично. Как изглежда, какво е било. Да може да го види, да усети атмосферата и енергията на това място и да запази ясен спомен в съзнанието си за всичките събития, които са се случили.

Твърде скъп подход, но много силно се надявам да мога да го предоставя на децата си. Защото нашата образователна система не е в миналия век, а някъде закъсала между 18-и и 19-и, където е било необходимо децата да отиват на училище да седят по 40 минути в една стая мирно и послушно и да слушат учителката какво им говори.

Днес, според мен, нещата се случват толкова по-бързо, а технологиите правят достъпа до информация мигновен и синтезиран. За да успеят да задържат вниманието на децата през тези 40 минути, учителите би трябвало да измислят начин, благодарение на който да ги ангажират и направят съпричастни със сухия материал, който преподават.

Екскурзиите са само една малка част от това преживяване.

Село Косово – родопска идилия

Село Косово е малко селце в Родопите, което можете да намерите, завивайки по един тесен и стръмен път преди Чепеларе.

Селото е уютно, запазило автентичната архитектура на къщите. Постоянните жители не съм сигурна колко са в действителност, но до колкото знам са двуцифрено число. Но в същото време се стараят да развият туризма в тази част на страната.

Със сигурност ако искате да си починете от шума и градската мръсотия, Косово е едно китно и приятно местенце, където можете да се разходите сред природата, да се насладите на прекрасни гледки и да опитате автентична родопска кухня.

Бил съм на много места в Родопите и винаги са ме впечатлявали диалектите. Те са няколко, но като цяло доста си приличат и в момента, в който им свикнеш, звучат прекрасно и много интересно.

Хората са приятни, вежливи и усмихнати и често дори да са угрижени с проблеми и прочие, ще ти се усмихнат и ще ти помогнат с каквото могат.

Насладете се на това прекрасно местенце. Няма да съжалявате.

Когато пътуването е смисълът на живота ти

Ако искате ми вярвайте, но аз наистина живея само и единствено за това да мога да пътувам. Искам да обиколя целия Свят, да усетя с цялото си същество всяка една култура, да опитам храната, да слушам музиката, да дишам въздуха, да разбера повече за историята им…

Всяко ново пътуване е истинско приключение и очаквам с нетърпение момента, в който ще стегна багажа и ще се кача в самолет. Обичам всеки един етап от някое пътешествие – дори летенето със самолет ми доставя изключително голямо удоволствие. Това чувство на безтегловност, лекият делириум.

Когато кацна на новото място следва предвижването до града. Харесвам да виждам как функционира града. С всички хора, които въобще не ги интересува колко съм развълнуван аз. Това е тяхното място и те си имат задължения, които трябва да свършат.

Обичам да вървя по улиците и да наблюдавам. Обичам да ползвам градския транспорт и метрото, да се губя в някоя тясна уличка дори. Обичам вкусът и ароматът на всяка нова дестинация. Адреналинът никога да не спада и на края на всяко пътешествие да се чувствам зареден с изключително много информация и впечатления.

Това е моят живот и много искам да имам винаги възможност да пътувам и да опознавам нови страни и култури.

Вие къде за последно пътувахте. Споделете вашето най-интересно място, на което сте били!

Страх от пътуване

Трябва да си призная, че имаше един много дълъг период от време, в който изпитвах почти панически страх от пътуване. Не единствено заради самото пътуване (въпреки че ми ставаше зле още в момента, в който се качах в кола), но и от факта, че няма да мога да се върна в сигурното си и познато място възможно най-бързо.

Все така се случваше, че пътувах твърде рядко, а където и да отидех все ми ставаше лошо. В един момент нещата толкова ескалираха, че дори не исках да напускам пределите на града, в който живеех. Защото е сигурно и безопасно за мен. Но това означаваше, че няма да отида никъде и че тази алогична тревожност ще се засилва все повече и повече, до момента в който съвсем няма да мога да напускам дори апартамента, в който живея.

А мечтаех да посетя толкова различни места. Да видя всичко със собствените се очи, не през тези на някой фотограф. Исках да се докосна до различни култури, да опитам националните им храни и да почерпя вдъхновение от техните творци.

Първото ми излизане от пределите на страната беше катастрофално. Изпълнено с непредвидени ситуации, нерви и много неприятности. И може би точно това трябваше да ми се случи, за да разбера, че където и да отида винаги всичко може да се обърка. А това означаваше, че вече бях подготвен за всичко.

Колкото повече пътувах, толкова повече тази тревожност постепенно утихна. Сега се наслаждавам на всеки един момент по време на пътуване. Независимо дали той ми създава проблеми или удоволствие.

Съветът ми е никога да не се предавате пред страховете си, защото ще им позволите за ви завладеят!

 

 

Когато фестивалът те зове

Когато бях малък и в ранните си 20, трудно успявах да припечеля достатъчно пари, за да мога да си позволя да отида дори на море, камо ли на пътешествие извън страната. И дума не можеше да стане да отида на музикален фестивал, където единственото нещо, което щях да правя е да харча пари и да слушам музика.

И когато вече пораснах и имам сериозна работа и доходи, мога да си позволя пътешествия на почти всяка дестинация, която искам. И ето, че една мечта се осъществи и отидох на няколко музикални фестивали.

Времето прекарано там беше повече от приятно. Почивка, релаксация, приятна музика, цветни хора, вкусни напитки. И въпреки това едно чувства не спря да седи като удивителна над главата ми през цялото пътуване. И това беше усещането, че съм пропуснал много, като не съм имал възможност да посещавам такива места като по-млад.

Сега също ми беше много приятно, но истината е, че прехвърлил вече 30-те, вече ме вълнуват по-различни забавления. Може би с възрастта съм започнал да гледам на всичко малко по-спокойно, което прави изживяването “просто ОК”.

Наблюдавах по-младите посетители на фестивала и се възхищавах на емоцията, еуфорията и освободеността, с която се наслаждаваха на изживяването си. Сигурен съм, че ако бях по-млад и на мен щеше да ми е по-емоционално и да предизвика много повече реакция от моя страна. Но сега обръщах внимание на съвсем различни неща.

И въпреки това, изживяването си заслужаваше и бих се върнал на такова събитие отново!

Северното черноморие – късче от Рая

От много време планирахме с моите приятели да направим една обиколка из северното черноморие. Дълго планирахме, но така и не можехме да отделим достатъчно време. И в крайна сметка направихме един 4-дневен тур, който се оказа, че е крайно недостатъчен за красотите, които ни очакваха там.

Започнахме нашата обиколка от Румъния, но за нея ще ви разкажа някой друг път. Когато се прибирахме към България, решихме да минем през Дуранкулак и да обиколим местностите, за които само сме чели или слушали разкази.

Първата ни спирка беше Шабла. Градчето е малко и китно. Учудващо подредено и чисто. Настроението, което не ме напускаше там беше все едно съм се завърнал в годините на своето детство. Бавно, лежерно и спокойно градче, в което така и не разбрах какво точно може да се работи или как да се забавляват младите.

Ще вметна тук една скоба, преди години работих с една девойка, която беше родом от Шабла. Тогава ми се струваше на края на света. Тя обясняваше, че развитието в този гард е почти минимално, а години по-късно – се съмнявам да се е променило в положителна посока.

Фарът на Шабла е интересен и може би впечатляващ за хора, които никога не са виждали фар в живота си. Но по-впечатляващ беше дивият и каменист плаж до него. Там видяхме лебед, който една жена хранеше от ръката си, а водата беше чиста и топла. Продължихме към Тюленово, където се насладихме на прекрасните гледки от брега. Там хората правят диво къмпингуване, но мястото наистина си заслужава!

Вечерта ни завърши в Камен бряг. Малко село, което обаче крие прекрасна природа. А в търсенето на огънчето се насладихме на безкрайното небе, обсипано с хиляди звезди, някои от които се опитваха да стигнат до нас, като оставяха дълга следа в нощното небе.

Продължихме пътешествието си по резерват Яйлата, където можехме да се насладим на уникални скални жилища. А плажа си направихме на уникален див плаж Булата, намиращ се в тихо и спокойно заливче, което осигуряваше кристална, спокойна и топла вода.

Пътешествието ни завърши в Кранево, където се насладихме на цивилизацията, но и се убедихме, че ще се върнем задължително по тези части на България за много по-дълго време.

Път и още нещо

Пътуването е най-приятният начин за научаване на разнообразни неща. Още докато си на мястото, всичките ти сетива се активират, за да запаметят всичко, което се случва и намира покрай теб.

Историята и живота в града, изкуството му, хората, храната, ароматите. Всичко е важно и ценно. Ново и различно. Обогатяващо.

Замислете си за всички места, на които сте били. Колко близко сте били до една чужда култура и как ви е повлияла тя. До колко храната и атмосферата ви е направила впечатление. Какво ново нещо сте научили.

Всичко това остава много по-дълго в съзнанието и паметта ви. А когато подобни събития се случват на деца, преживяването е много по-силно. Ето защо ако имате възможност да пътувате със своите деца, това е най-добрият начин да ги образовате и да ги запознаете с чуждата култура, история, изкуство и традиции.

Къде ще е първото място, на което ще заведете своите деца?