Страх от пътуване

Трябва да си призная, че имаше един много дълъг период от време, в който изпитвах почти панически страх от пътуване. Не единствено заради самото пътуване (въпреки че ми ставаше зле още в момента, в който се качах в кола), но и от факта, че няма да мога да се върна в сигурното си и познато място възможно най-бързо.

Все така се случваше, че пътувах твърде рядко, а където и да отидех все ми ставаше лошо. В един момент нещата толкова ескалираха, че дори не исках да напускам пределите на града, в който живеех. Защото е сигурно и безопасно за мен. Но това означаваше, че няма да отида никъде и че тази алогична тревожност ще се засилва все повече и повече, до момента в който съвсем няма да мога да напускам дори апартамента, в който живея.

А мечтаех да посетя толкова различни места. Да видя всичко със собствените се очи, не през тези на някой фотограф. Исках да се докосна до различни култури, да опитам националните им храни и да почерпя вдъхновение от техните творци.

Първото ми излизане от пределите на страната беше катастрофално. Изпълнено с непредвидени ситуации, нерви и много неприятности. И може би точно това трябваше да ми се случи, за да разбера, че където и да отида винаги всичко може да се обърка. А това означаваше, че вече бях подготвен за всичко.

Колкото повече пътувах, толкова повече тази тревожност постепенно утихна. Сега се наслаждавам на всеки един момент по време на пътуване. Независимо дали той ми създава проблеми или удоволствие.

Съветът ми е никога да не се предавате пред страховете си, защото ще им позволите за ви завладеят!

 

 

Когато фестивалът те зове

Когато бях малък и в ранните си 20, трудно успявах да припечеля достатъчно пари, за да мога да си позволя да отида дори на море, камо ли на пътешествие извън страната. И дума не можеше да стане да отида на музикален фестивал, където единственото нещо, което щях да правя е да харча пари и да слушам музика.

И когато вече пораснах и имам сериозна работа и доходи, мога да си позволя пътешествия на почти всяка дестинация, която искам. И ето, че една мечта се осъществи и отидох на няколко музикални фестивали.

Времето прекарано там беше повече от приятно. Почивка, релаксация, приятна музика, цветни хора, вкусни напитки. И въпреки това едно чувства не спря да седи като удивителна над главата ми през цялото пътуване. И това беше усещането, че съм пропуснал много, като не съм имал възможност да посещавам такива места като по-млад.

Сега също ми беше много приятно, но истината е, че прехвърлил вече 30-те, вече ме вълнуват по-различни забавления. Може би с възрастта съм започнал да гледам на всичко малко по-спокойно, което прави изживяването “просто ОК”.

Наблюдавах по-младите посетители на фестивала и се възхищавах на емоцията, еуфорията и освободеността, с която се наслаждаваха на изживяването си. Сигурен съм, че ако бях по-млад и на мен щеше да ми е по-емоционално и да предизвика много повече реакция от моя страна. Но сега обръщах внимание на съвсем различни неща.

И въпреки това, изживяването си заслужаваше и бих се върнал на такова събитие отново!

Северното черноморие – късче от Рая

От много време планирахме с моите приятели да направим една обиколка из северното черноморие. Дълго планирахме, но така и не можехме да отделим достатъчно време. И в крайна сметка направихме един 4-дневен тур, който се оказа, че е крайно недостатъчен за красотите, които ни очакваха там.

Започнахме нашата обиколка от Румъния, но за нея ще ви разкажа някой друг път. Когато се прибирахме към България, решихме да минем през Дуранкулак и да обиколим местностите, за които само сме чели или слушали разкази.

Първата ни спирка беше Шабла. Градчето е малко и китно. Учудващо подредено и чисто. Настроението, което не ме напускаше там беше все едно съм се завърнал в годините на своето детство. Бавно, лежерно и спокойно градче, в което така и не разбрах какво точно може да се работи или как да се забавляват младите.

Ще вметна тук една скоба, преди години работих с една девойка, която беше родом от Шабла. Тогава ми се струваше на края на света. Тя обясняваше, че развитието в този гард е почти минимално, а години по-късно – се съмнявам да се е променило в положителна посока.

Фарът на Шабла е интересен и може би впечатляващ за хора, които никога не са виждали фар в живота си. Но по-впечатляващ беше дивият и каменист плаж до него. Там видяхме лебед, който една жена хранеше от ръката си, а водата беше чиста и топла. Продължихме към Тюленово, където се насладихме на прекрасните гледки от брега. Там хората правят диво къмпингуване, но мястото наистина си заслужава!

Вечерта ни завърши в Камен бряг. Малко село, което обаче крие прекрасна природа. А в търсенето на огънчето се насладихме на безкрайното небе, обсипано с хиляди звезди, някои от които се опитваха да стигнат до нас, като оставяха дълга следа в нощното небе.

Продължихме пътешествието си по резерват Яйлата, където можехме да се насладим на уникални скални жилища. А плажа си направихме на уникален див плаж Булата, намиращ се в тихо и спокойно заливче, което осигуряваше кристална, спокойна и топла вода.

Пътешествието ни завърши в Кранево, където се насладихме на цивилизацията, но и се убедихме, че ще се върнем задължително по тези части на България за много по-дълго време.

Път и още нещо

Пътуването е най-приятният начин за научаване на разнообразни неща. Още докато си на мястото, всичките ти сетива се активират, за да запаметят всичко, което се случва и намира покрай теб.

Историята и живота в града, изкуството му, хората, храната, ароматите. Всичко е важно и ценно. Ново и различно. Обогатяващо.

Замислете си за всички места, на които сте били. Колко близко сте били до една чужда култура и как ви е повлияла тя. До колко храната и атмосферата ви е направила впечатление. Какво ново нещо сте научили.

Всичко това остава много по-дълго в съзнанието и паметта ви. А когато подобни събития се случват на деца, преживяването е много по-силно. Ето защо ако имате възможност да пътувате със своите деца, това е най-добрият начин да ги образовате и да ги запознаете с чуждата култура, история, изкуство и традиции.

Къде ще е първото място, на което ще заведете своите деца?

Забавени плащания и ощетени инвестиции с решение от ЕОС Матрикс

През последните години, особено след влизането на България в Европейския съюз, страната ни започна да възприема все повече от западните модели на живот, правене на бизнес и кредитиране. На пазара се появиха много и разнообразни финансови и лизингови продукти, които за съжаление, българите не умеят да потребяват правилно. Това се дължи на липсата на достатъчно добри познания в сферата на личните финанси. Това пък, създава много работа на фирмите, занимаващи се със събиране на вземания и управление на вземания, каквато е ЕОС Матрикс. А когато бизнесът се възползва от услугите на такъв тип компания, обществото изпада в паника, тъй като този бизнес продължава да има много противоречива слава, поради слуховете за некоректни практики, най-вече през годините на прехода.

Това, което трябва да осъзнаем като общество, което иска да живее в държава с добро икономическо развитие е, че всеки от нас носи своята отговорност и има личен принос към състоянието на икономиката и информираното и съвестно управление на кредитите ни трябва да се осъществява с отговорност, на първо място – към нас самите.

Преди всичко, когато една компания има твърде много забавени и необслужвани вземания, това води до невъзможност на самата фирма да обслужва собствените си задължения. Това, от своя страна, отблъсква потенциалните инвестиции. Работните места се замразяват, заплатите също. Това намалява покупателната способност на населението. Когато бизнесът използва услугите на специализирани фирми за събиране и управление на вземания, се освобождава човешки и финансов ресурс, който бива пренасочен в основната дейност на фирмата. Компаниите използват върнатите средства за разширяване на дейността си, което води до разкриване нови работни места, инвестиции в научна и развойна дейност или на фондовите пазари. Тези процеси спомагат за по-доброто движение на парите в икономическия цикъл, което е важно за развитието на една страна.

Това, което трябва да знаем за ЕОС Матрикс, е че фирмата съществува на българския пазар от повече от 15 години и е част от международната финансова група EOS Group. Повече от 350 висококвалифицирани служители прилагат в българските условия придобитото международно ноу-хау и установените добри практики, за да могат да осигуряват надеждно и уважително обслужване.

Една от основните функции на компанията, освен да спомага за повишаване на ликвидността на нейните клиенти, е качественото и професионално консултиране на потребителите, изпаднали в парично затруднение.  А преките наблюдения на колекторските фирми върху нивата на необслужени вземания, най-честите причини за просрочие и др., са неделима част от анализа на състоянието на бизнеса и икономическия растеж, като се фокусират и върху управлението на риска и превенцията.

Най-доброто пътуване за мен

Всеки човек, който обича да пътува има една идеализирана представа за най-перфектно пътуване и изживяване, което може да му се случи и се старае да го осъществи на всяка цена. И като всеки идеал, това пътуване е може би най-трудно осъществимото.

Моето е свързано с обиколка на света с раница и палатка. Това наистина винаги ме влечало. Идеята ми за идеалното пътуване е да избирам различни превозни средства. Да стартирам пътешествието си от родното си място и да обиколя цяла Европа в продължение на три-четири месеца. Спането ще се случва в хостели и ще посещавам най-интересните туристически забележителности, като и мечтата ми е да общувам с местните хора и те да ми казват къде е най-интересно да се отиде и общо взето да мога да усетя как протича наистина животът по тези места. В голяма част от времето ще търся и къмпинзи, особено по морските и планински курорти, където да се насладя на спането под открито небе в спалния си чувал и палатка.

Със сигурност на много от вас това ще се стори изключително екстремно преживяване, но наистина това ми е мечта. Даже бих предпочел да пътувам сам. Така бих се насладил пълноценно на всеки един миг, без дори да има с кого да си проговоря на български.

Това е моето мечтано пътуване, което споделих с вас и което се надявам някой ден да осъществя и напиша един обширен пътепис за всичките си преживявания, през които съм преминал.

Стискайте ми палци!

Как би изглеждала Коледа ако с приятелите ми бяхме едно семейство

Във всяка една компания има различни типажи, които блестят със своите уникални качества и още повече със своите чудатости. Точно ще изтъкна когато описвам Коледата на моя кръг от приятели.

Започвам с едно момиче, което има голямото желание да готви, но… не може много добре. Въпреки това никой няма нейния ентусиазъм и оставяме приготовленията в нейните ръце. Тя е от този тип хора, които като започната да правят нещо е по-добре да не си наоколо – покрай нея е пълен хаос! Навсякъде хвърчат продукти, поне веднъж ще обърне нещо, ще счупи друго, ще се омаже до ушите и… наблюдаването й докато приготвя празничната вечеря би било едно много голямо забавление за някои хора. Та ако си представим, че тя е нашата майка, която се суети покрай печката, то със сигурност друга наша приятелка трябва да бъде досадната свекърва, която разбира от всичко, дава съвети постоянно, наблюдава с изпитателния си поглед, но лежи на дивана и нищо не подхваща.

В същото време друга госпожица в моето обкръжение, която има достатъчно саркастичен и пиперлив език би се превъплътила в сестрата на нашата готвачка, която пуска непрестанно хапливи коментари към свекървата с едничката цел да й каже да си затваря устата.

Един от приятелите ми би бил таткото. Той е голям любител на похапването и би обикалял от тава на тава, повтаряйки “ном, ном”. Аз… ще се превъплътя в благия дядо – ще седя до камината, ще пия винце, ще наблюдавам всичко, което се случва около мен, но няма да им обръщам внимание и само ще се гладя по брадата.

Това беше едно своеобразно пътуване във въображението, което представи приятелите ми като едно семейство, защото често обкръжението ни е много близко и го възприемаме като семейство.

С.Р.

Зимните пътувания – изживявания за напреднали

Пътувал съм много – в хубаво или лошо време, но най-съм се страхувал винаги да пътувам в сняг и поледица. Преди години имах едно много екстремно преживяване, което никога няма да забравя и което седи винаги като обеца на ухото ми когато стягам багажа за някоя балканска дестинация посред зима.

Като опитен шофьор и човек, който е обикалял много, винаги съм подготвен за неочаквани обстоятелства, но за това наистина не бях. Имам вила в едно курортно балканско селище. Качвал съм се там във всякакви климатични условия и добре познавам изненадите на времето. Но точно този конкретен ден, в който реших да се кача с група приятели се оказа така, че валеше сняг още от вечерта. Мокър и лепкав сняг, който беше бутнал значително количество клони и дървета. Вече доста близо заветното място, огромно дърво беше паднало и препречило пътя. Снегът също беше много труден за преминаване и автомобилът ми нямаше как да заобиколи падналото дърво. Вече почти беше тъмно и трябваше да действаме бързо. Инструктирах приятелката си и гостите на къде да поемат пеша, взеха по една раница с багаж, а аз останах в колата с бутилка уиски да чакам пътна помощ да разчистят пътя.

Вечерта беше тежка, пусках и спирах парното, за да мога все пак да пестя малко гориво, през останалото време се опитвах да се сгрея с уискито, но да не се напивам. На зазоряване се появи екипът по разчистването на пътя, отрязаха дървото и ме изтеглиха.

Със сигурност това беше една от най-неприятните нощи, които съм прекарвал някога, но в същото време знам, че това беше урок за цял живот, който никога няма да забравя.

 

Празнично пътуване и помощ от MicroCredit

За поредна година решихме да прекараме празниците далеч от родните си места, като предложим на най-близките ни хора да наемем голяма къща в някое планинско селище, където да можем да се съберем цялата рода, и да прекараме едни наистина сплотени и топли празници.  Естествено всяка година покриваме транспортните разходи на родителите си, тъй като те са пенсионери и трудно биха си позволили да купят подаръци на всички и да пътуват далеч от родното си място. То е доста трудно и за нас, но пък ние сме си установили метод, чрез който се справяме перфектно благодарение на бързите кредити от MicroCredit.

MicroCredit e лицензирана небанкова финансова институция, която отпуска бързи потребителски кредити. Има няколко различни продукта и предлага перфектни условия, съобразени с нуждите на всеки потребител. Кандидатстването става бързо и лесно с минимално количество документация. При повечето продукти не се изискват доказване на доходи, обезпечаване на кредита или поръчители и получавате парите си веднага след одобрението в брой или на посочена от вас сметка, в зависимост кой продукт сте избрали или какъв вид на плащане. Така големите разходи, които трябва да направите, за да си позволите лукса да се съберете с най-близките си пора по време на празниците и да прекарате една наистина вълшебна Коледа, се получават на момента, а връщането им се осъществява на равни седмични или месечни вноски. И става изключително удобно разпределението на средствата, в периода след празниците.

Така открихме, че ни е най-удобно и така процедираме вече трета година. А бързите кредити, които взимаме наистина си заслужават. Защото с тези пари назаем успяваме да подарим на близките ни хора неща, които наистина ги радват, носим им усмивки, събираме се заедно, което е най-важното и правим празника истински. Защото сме на мнението, че не предметите, не парите и пищната украса е смисъла на празника, а усмивките на най-близките ни хора, топлината, която си даваме и хубавите спомени, които създаваме.

Може би звучи много сантиментално, но за мен… за нас, смисълът на празника е именно в това. Защото през годината е трудно да се видим, да си обърнем внимание, да се насладим на компанията си. Коледните празници са повод, от който ние се възползваме максимално. И всичко това се случва, благодарение на финансовата помощ от MicroCredit

Споделеното пътуване – много въпросителни

Никога не бях пътувал с някой от групите за споделено пътуване. Винаги съм си мислел, че ако попадна някой пилот изтребител ще счупя дръжката на вратата и най-вероятно няма да искам да ми се случи това отново.

Не ме страх от високата скорост, стига да знам и да съм сигурен как кара шофьорът. А това нали се сещате, че не е много възможно, когато не познавате хората, с които пътувате. И въпреки това един път ми се наложи да стигна до София по възможно най-бързия начин след работа, което изключваше варианта да чакам автобусите. Ето защо писах в групите за споделено пътуване и ето, че изскочи една мацка, която реши да ме вземе.

Разбрахме се, въпреки че бях още по-скиптичен заради пола й, но въпреки това нямах друг избор. Момичето се оказа много добър шофьор и страшно приятен събеседник, което направи пътуването много интересно.

След този случай реших, че няма да подхождам с предубеждение към подобен тип дейности и ще си пътувам със споделеното пътуване при всеки належащ момент.