Да отидеш в Китай и да не стигнеш до Великата китайска стена е нещо като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Великата китайска стена – за някои един от най-великите човешки проекти, а за други безумно дело на самозабравил се тиранин – се простира по цял Северен Китай като огромен спящ дракон – вие се през гори, долини, обширни степи и сухи пустини. Все още никой не се е изказал категорично по въпроса колко точно е дълга Великата китайска стена, едно обаче е сигурно – гледката е респектираща, казват, че се вижда с просто око дори от Космоса. Построена преди повече от две хиляди години като отбранително съоръжение срещу нашествието на номадските племена, това величествено творение на човешката ръка и днес привлича хиляди туристи. Историята на тази стена е толкова печална, колкото и дълга. Наричат я най-дългото гробище на света, Стената на плача, защото под нея са погребани повече от 400 000 души – много от строителите й са починали от изтощение и глад. Построена от камък, гранит и тухли, слепени с хоросан от лепкава оризова каша, част от древното съоръжение успява да издържало изпитанието на времето и става свидетел на възхода и паденията на китайските династии, друга част от стената обаче е станала жертва и на природни влияния, и на човешки набези. Но даже и със следите на времето, стената си остава най-грандиозното човешко творение и безспорен символ на Китай и привлича милиони туристи, желаещи да се докоснат до безграничността на човешките възможности.
