Зимните пътувания – изживявания за напреднали

Пътувал съм много – в хубаво или лошо време, но най-съм се страхувал винаги да пътувам в сняг и поледица. Преди години имах едно много екстремно преживяване, което никога няма да забравя и което седи винаги като обеца на ухото ми когато стягам багажа за някоя балканска дестинация посред зима.

Като опитен шофьор и човек, който е обикалял много, винаги съм подготвен за неочаквани обстоятелства, но за това наистина не бях. Имам вила в едно курортно балканско селище. Качвал съм се там във всякакви климатични условия и добре познавам изненадите на времето. Но точно този конкретен ден, в който реших да се кача с група приятели се оказа така, че валеше сняг още от вечерта. Мокър и лепкав сняг, който беше бутнал значително количество клони и дървета. Вече доста близо заветното място, огромно дърво беше паднало и препречило пътя. Снегът също беше много труден за преминаване и автомобилът ми нямаше как да заобиколи падналото дърво. Вече почти беше тъмно и трябваше да действаме бързо. Инструктирах приятелката си и гостите на къде да поемат пеша, взеха по една раница с багаж, а аз останах в колата с бутилка уиски да чакам пътна помощ да разчистят пътя.

Вечерта беше тежка, пусках и спирах парното, за да мога все пак да пестя малко гориво, през останалото време се опитвах да се сгрея с уискито, но да не се напивам. На зазоряване се появи екипът по разчистването на пътя, отрязаха дървото и ме изтеглиха.

Със сигурност това беше една от най-неприятните нощи, които съм прекарвал някога, но в същото време знам, че това беше урок за цял живот, който никога няма да забравя.

 

Празнично пътуване и помощ от MicroCredit

За поредна година решихме да прекараме празниците далеч от родните си места, като предложим на най-близките ни хора да наемем голяма къща в някое планинско селище, където да можем да се съберем цялата рода, и да прекараме едни наистина сплотени и топли празници.  Естествено всяка година покриваме транспортните разходи на родителите си, тъй като те са пенсионери и трудно биха си позволили да купят подаръци на всички и да пътуват далеч от родното си място. То е доста трудно и за нас, но пък ние сме си установили метод, чрез който се справяме перфектно благодарение на бързите кредити от MicroCredit.

MicroCredit e лицензирана небанкова финансова институция, която отпуска бързи потребителски кредити. Има няколко различни продукта и предлага перфектни условия, съобразени с нуждите на всеки потребител. Кандидатстването става бързо и лесно с минимално количество документация. При повечето продукти не се изискват доказване на доходи, обезпечаване на кредита или поръчители и получавате парите си веднага след одобрението в брой или на посочена от вас сметка, в зависимост кой продукт сте избрали или какъв вид на плащане. Така големите разходи, които трябва да направите, за да си позволите лукса да се съберете с най-близките си пора по време на празниците и да прекарате една наистина вълшебна Коледа, се получават на момента, а връщането им се осъществява на равни седмични или месечни вноски. И става изключително удобно разпределението на средствата, в периода след празниците.

Така открихме, че ни е най-удобно и така процедираме вече трета година. А бързите кредити, които взимаме наистина си заслужават. Защото с тези пари назаем успяваме да подарим на близките ни хора неща, които наистина ги радват, носим им усмивки, събираме се заедно, което е най-важното и правим празника истински. Защото сме на мнението, че не предметите, не парите и пищната украса е смисъла на празника, а усмивките на най-близките ни хора, топлината, която си даваме и хубавите спомени, които създаваме.

Може би звучи много сантиментално, но за мен… за нас, смисълът на празника е именно в това. Защото през годината е трудно да се видим, да си обърнем внимание, да се насладим на компанията си. Коледните празници са повод, от който ние се възползваме максимално. И всичко това се случва, благодарение на финансовата помощ от MicroCredit

Споделеното пътуване – много въпросителни

Никога не бях пътувал с някой от групите за споделено пътуване. Винаги съм си мислел, че ако попадна някой пилот изтребител ще счупя дръжката на вратата и най-вероятно няма да искам да ми се случи това отново.

Не ме страх от високата скорост, стига да знам и да съм сигурен как кара шофьорът. А това нали се сещате, че не е много възможно, когато не познавате хората, с които пътувате. И въпреки това един път ми се наложи да стигна до София по възможно най-бързия начин след работа, което изключваше варианта да чакам автобусите. Ето защо писах в групите за споделено пътуване и ето, че изскочи една мацка, която реши да ме вземе.

Разбрахме се, въпреки че бях още по-скиптичен заради пола й, но въпреки това нямах друг избор. Момичето се оказа много добър шофьор и страшно приятен събеседник, което направи пътуването много интересно.

След този случай реших, че няма да подхождам с предубеждение към подобен тип дейности и ще си пътувам със споделеното пътуване при всеки належащ момент.

Паспорт – тук!

И вие ли имате толкова разсеяни приятели, тип Джоуи от Приятели, които забравят всичко навсякъде и това граничи с глупост. Еми ако нямате такива, се радвайте, защото определено в големи моменти спира да бъде забавно и става досадно.

Та така, трябваше да ходим в Барселона с моите приятели. Вече сме на граничната проверка, когато се оказва, че едно от момичетата вместо личната си карта е взела шофьорска книжка… и реално личната й карта не е в нея. Настана суматоха. Какво ще правим, как ще отлетим.

Решението беше да я зарешем. Да, звучи много брутално, но не можеше да си изпуснем полета и да изгорим с една камара пари и резервации. Оставихме я на летището, от което малко по-късно тя щеше да се премести на автогарата, за да си получи документите по един автобус, по който наш приятел й ги беше изпратил. След това тя щеше да си хване самолет за Мадрид, от там автобус до гарата, а оттам влак за Барселона.

Цялото това премеждие приключи слава Богу благополучно, но цялата това са едни от онези моменти, в които не знаеш какво искаш да й направиш – да я удушиш или да я прегърнеш силно и да я успокоиш.

Със сигурност обаче това ще й е обеца на ухото.

Каскадата на водопадите и много дъжд

С група приятели решихме да си направим пътуване за почивните дни и начертахме пътят ни да минава през няколко основни дестинации – Каменните гъби, Перпирикон, Дяволския мост, Смолян.

Времето беше чудесно и се наслаждавахме на почивката си. Каменните гъби са много интересни варовикови образования, които са под формата на гъба и сами по себе си са много интересни.

Ако решите да посещавате Перперикон и никога преди това не сте били там, ви препоръчвам да си платите за беседа и екскурзовод. Парите не са много, но хората са изключително интересни с фактите, които ви казват за мястото. Защото в противен случай ще гледате едни камъни и няма да разберете точно какво представляват.

Последва Дяволският мост, който е много интересна османска архитектура, а ако се вгледате в камъка под моста и неговото отражение във водата, ще видите дявола.

И ето, че надвечер пристигнахме в една къща за гости в Смолян, чиято стопанка ни беше приготвила невероятни традиционни гозби от които си облизахме пръстите. Невероятно гостоприемство, което никога няма да забравим.

Планът за втория ден беше да се качим на каскадата на водопадите. Времето този път не беше с нас и на средата на пътя ни заваля много силен дъжд. Замислехме се дали да не продължим, но гръмотевиците бяха много силни и тръгнахме на обратно. Стана хлъзгаво и опасно, което разбира се не беше приятно, а на края на пътешествието ни наобратно бяхме чисто мокри.

Но пък за сметка на това чаят с коняк беше приказен.

Рим и още нещо

Пътешествието до Рим беше различно от всички, които съм имал до момента. Наистина за толкова кратък период от време се случиха толкова много неща, че не знам от къде да започна. На първо място ще кажа, че градът ми харесва страшно много, но изживяването, което имах беляза цялото ми пътуване.

Отпътувахме рано сутринта от София и пристигнахме също рано в Рим. Градът винаги е бил мечтана дестинация и бяхме много екзалтирани да пристигнем. Звъннахме на хазяйна, за да ни даде ключовете, но се указа, че е станало някакво недоразумение, от което се оказахме на улицата. Човекът просто явно беше дублирал резервацията ни с тази на други хора и съответно беше настанил тях.

И така се оказахме без място за спане и започнахме да търсим по съседните хостели. Пообиколихме почти всички, защото повечето нямаха места и накрая намерихме, но само за част от пребиваването ни там. За останалите два дни нямаше свободни места. Но ние като че ли бяхме спокойни, защото в многомилионен Рим нямаше как да не се намери една стая, в която да можем да се подслоним.

Започнахме нашата екскурзия и наистина се насладихме на града. Приказен, истински музеи. Два дни изминаха като на магия, а когато дойде време да си търсим места за спане и за другите два дни се оказа, че на практика не можем да си намерим. Само едната вечер намерихме едно място, в което да спим, но последната вечер остана непокрита. Обмислихме положението и решихме, че тъй като полетът ни беше рано сутринта няма смисъл да си наемаме стая.

И останахме на вън цяла нощ, което не беше никак добро решение, но в крайна сметка и това мина и се върнахме живи и здрави в България.

Едно различно, но запомнящо се пътуване!

Пътувайте винаги подготвени с Янко Янев

Янко Янев е адвокат, който се занимава със застрахователни казуси. И ако се питате какво общо има той с пътуването и хубавото време, прекарано с приятелите, отговорът е много прост – много.

Когато се подготвяме за път, през което и да е време на годината, никога не мислим, че нещо може да се обърка. Обикновено сме изключително внимателни шофьори и стигането от точка А до точка Б не представлява особен проблем. Но никога не бива да подценяваме обстановката на пътя. И колкото и добри и внимателни шофьори да сме, не можем да отговаряме за поведението на другите на пътя. Доста често то ни изглежда безразсъдно, опасно и понякога сме ставали и свидетели на инциденти с много материални щети.

Мислим си, че застраховките Гражданска отговорност и Каско, които сме направили, ни предпазват от излишен разход при подобни неприятни ситуации, но практиката показва, че всъщност не е точно така.  Всъщност застрахователите по всякакъв начин се опитват да изплащат по-ниски суми, от това което би трябвало да изплатят, а движението на ръба на закона обърква незапознатите и стресирани от случката, потърпевши.

Ето защо е важно, когато тръгваме на път, да сме сигурни, че сме взели всички необходими мерки за пълноценна почивка и безопасно, сигурно и подсигурено от всички рискове, пътуване.

Кантората на Янко Янев е една от водещите в бранша и той и екипът му са приключили успешно стотици казуси. Той самият започва да се занимава със застрахователни казуси след като през 2008-а година претърпява пътен инцидент, след който едва не остава парализиран.

Янко Янев завършва висшето си образование със степен магистър по право в Югозападен университет „Неофит Рилски“, а задължителният си едногодишен стаж провежда в град София. През 2001-а година започва адвокатската му практика в известна адвокатска кантора, а няколко години по-късно открива своя собствена, отново в столицата. В екипа му се присъединяват професионалисти с дългогодишен опит в областта на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти.

С годините адвокат Янко Янев разкрива офиси на кантората си и в Пловдив и Велико Търново, защото вярва, че всеки има правото на адекватна и справедлива защита и лесен и бърз достъп до подобна услуга.

Ето защо когато предприемаме пътуване с автомобила си, е добре да проверим дали сме записали телефоните и на кантората на адвокат Янко Янев. Защото ние можем да сме внимателни и съвестни на пътя, но не можем да контролираме действията на всички около нас. А колкото по-подготвени сме, толкова по-добре.

Няколко болезнени истини за спането на палатка

Marmot-Limelight-Tent

Така… времето е слънчево, температурите се задържат някъде около 20 градуса и да позная ли какво ни се върти на всички в главите. Пътуване, пътуване, пътува ни се нанякъде!

Някои от нас (ако все още не са го направили) съвсем скоро ще нарамят раниците на гръб, ще защипят за тях палатката със спалния чувал и ще се отправят към горите и планинските хижи. Давайте, хора. Скитайте напред-назад, не си търсете оправдания и не отлагайте. Бъдете спонтанни и не премисляйте нещата твърде много, защото животът ви може да се преобърне във всеки един момент.

Но… винаги имайте едно на ум.

И по-специално внимание да обърнат първенците скаути, които до сега са се радвали на удобен дюшек с чисти чаршафи и меки завивки. Решите ли да спите някъде на палатка, спомнете си, че съм ви предупредил за следните неща. Палатката…

– не предлага комфорта, на който сте свикнали;

– в нея е студено, влажно и тясно;

– дори да имате шалте под вас, е много вероятно да се събудите среднощ извън него;

– и най-малкият наклон на земята се усеща и ви избутва надолу/наляво/надясно;

– малките камъчета, корени, треви или други неравности се впиват в тялото и се чувствате като принцесата от онази приказка с граховото зърно и 40-те дюшека;

– земята излъчва студ и ако сте някъде по-нависоко в планината, има голяма вероятност да спите с всичките си налични дрехи и пак да ви е студено;

– вмирисаните ви обувки са на метър от вас, защото оставите ли ги извън палатката, няма гаранция, че ще ги намерите на сутринта;

– ако има по-силен вятър, страните на палатката се подмятат наляво-надясно и се чувствате като в миши капан;

– разпъването на палатката е сравнително лесно, но прибирането й в нейния си калъф е истинско изкуство.

Е, това е от мен. Чувствайте се предупредени и приятно къмпингуване 😉

Карнавалът в Ксанти или къде да ходим в Гърция през март

karnavali-xanthis

Ако и вас вече не ви свърта на едно място и ви се пътува някъде по-надалеч, имам страхотна идея. Резервирайте си датите 12-13 март или само 13-ти, тъй като за много хора 12-ти ще е работен.

Защо да си запазите тези 2 дни ли? Ами, защото тогава ще се проведе Карнавалът в Ксанти, Гърция. Той традиционно се организира на Сирни Заговезни и поради тази причина се мести ежегодно. През 2016-та се пада на 13-ти март, но доколкото знам, събития покрай карнавала се организират още 2 седмици по-рано. Но дори и за един ден да го посетите, предполагам, че ще е страхотно преживяване.

Лично аз с удоволствие бих посетил този карнавал, защото не съм присъствал на друг подобен, а и не съм посещавал Ксанти до сега. Знам обаче, че по време на парада има шествия, хиляди маскирани хора и хубава разнообразна музика. Въпреки датата, на която се провежда, няма да откриете нищо религиозно. Има множество събития, както и малки сцени, на които да се видят разнообразни неща – уличен театър, танци, дегустация и др. А ако искате поне за малко да избягате от шума, може да го направите по калдаръмените улички на градчето.

Лично аз с удоволствие бих посетил събитието, но от Свищов до Гърция ми идва малко далеч. За софиянци обаче разстоянието е по-поносимо – около 400 км. в посока. А за хората от Пловдив, Стара Загора и други жители от Южна България е около или малко над 200 км в посока през ГКПП Златоград. Ако живеех в тази част на България, определено бих размислил относно посещението на Ксанти. Препоръчвам ви го 😉

P.S. Дано само стачките на гръцките фермери да са приключили и да се минава лесно през границата ни.

Сред Дивото с Рийз Уидърспун

Днес ще ви направя една препоръка за книга и филм, който е сниман по нея. Книгата е публикувана на български език през пролетта на 2014 г., а в края на същата година се появи и филмът с Рийз Уидърспун в главната женска роля.

Защо обаче ви споделям всичко това едва сега? По простата причина, че понякога избягвам разни неща, когато са модерни. Изчаквам вълната да стихне и след това проучвам по-подробно за какво става въпрос и си изграждам собствено мнение.

Ето го и него. Книгата (да, чел съм я) е хубава, но е по-женса. Това никак не ме изненада, защото е автобиографична и разказва за живота на авторката Черил Стрейд, която в средата на 20-те си години вече се чувства изцедена от живота. Личният й живот е пълна разруха, около нея няма нищо стабилно или сигурно, а самата Черил се лута между правилно и грешно, залитайки по-скоро към грешното. Спасението й идва, когато решава да премине най-дългият туристически маршрут в Северна Америка. Наричат го ТХП или Тихоокеански хребетен път. Той е с дължина от 1800 км и се простира на територията на 3 щата. Приключението не е никак леко, но благодарение на него Черил буквално преоткрива себе си.

Смея да кажа, че Рийз Уидърспун доста добре пресъздава метаморфозата, през която минава нейната героиня. Филмът е сполучлив и ако не ви се четат 416 стр., но историята ви е привлякла, гледайте „Разходка в дивота“ (не много добър превод по мое мнение).

Иначе книгата я препоръчвам на всички жени, мисля, че има какво да открият между редовете й. Мъжката половина също може да разлисти произведението – току виж разкриете нещо за женската психика, което до сега ви е било непознато.