В началото на ноември реших да си подаря една екскурзия в планината. Усещам вече, че зимата наближава и затова ми се искаше преди температурите да паднат осезаемо под нулата, а сняг да ни затрупа, да си позволя малко близост с планината. Подобни емоции винаги ме зареждат и ободряват. Не ми се качваше до високопланинските курорти и затова се огледах за по-близко място. И така погледът ми се спря на Велинград не само заради географското положение, но и заради минералните води – подобно съчетание е гаранция за ползотворна релаксация!
Не знам доколко сте запознати, но Велинград е центърът на спа туризма у нас. Топлите му минерални извори и басейни привличат много туристи от четирите краища на България (и света). Градът е създаден през 1948 г. при сливането на няколко села и е наречен на партизанката Вела Пеева – за нея може да научите повече в регионалния исторически музей. Иначе историята на града се простира много по-назад в миналото, при разкопки са намерени следи дори от тракийско присъствие – могили, надгробни плочи, крепости…
Предишния път, когато бях тук, отседнах и останах много доволен от хотел Парк Хотел Олимп. Харесва ми между другото, че изборът на хотели във Велинград е огромен – виж тук – защото така се поддържа високото ниво на конкуренция и доброто обслужване. За текущата ми почивка отново разгледах разнообразието на хотели във Велинград и след известно чудене се спрях на Спа Хотел Холидей.
Така пътуването ми започна рано сутринта в събота и през целия път слънцето грееше, топло и приятно. Няколко часа се предвижвах с колата, докато стигна набелязаната дестинация. Когато пристигнах, видях, че до моето избрано място за нощувка са разположени някои от големите хотели във Велинград – MAXI Park Hotel & Spa и Парк Хотел Олимп. Хвърлих им един бърз поглед, след което се отправих към рецепцията на моя. В Спа хотел Холидей ме посрещнаха гостоприемно и усмихнато, почувствах се специален. Допадна ми, че луксозният хотел разполага с всякакви удобства, а стаята ми е просторна и с тераса. На последното държах изрично! Но още по-незаменима от терасата беше прекрасната гледка, която се откриваше към Родопите.
Заведения във Велинград също има много. Само около моя хотел имаше няколко ресторанта. За обяд се спрях на ресторант Чинарите, който предлага специалитети от българската традиционна и интернационална кухня. Останах доволен от храната, обстановката и отзивчивия персонал. След като се заситих, реших да посетя средновековната крепост Цепина, която се намира на 18 км от Велинград. Държах задължително да разгледам българското ни археологично наследство и да се обогатя. Знаете ли например, че първите данни за крепостта се появяват в началото на 13 век? Тя е изградена на връх Цепина, на 6 км от село Дорково. От върха се вижда прекрасната панорамна гледка към околността, а при археологически разкопки са намерени основите на тракийско селище и останки от раннохристиянска базилика. След продължителни проучвания става ясно как е изглеждала крепостта: състояла се от ядро – самата крепост и подградие – жилищата на населението.
Препоръчвам ви да разгледате Цепина, аз останах с положителни впечатления от там. На връщане от нея минах през хижа Цепина и се спрях в с. Дорково. Разгледах музея Плиоценски парк, където научих, че през 80-те години по време на разкопки в околността са открити повече от 600 вида кости на животни. Ако искате да се върнете 5 млн. години назад в праисторията и да видите какви животни са живеели по нашите земи – това е мястото за вас!
Сега ще ви кажа обаче коя е най-голямата радост за пътешественика. След цял ден обиколки да има къде да хапне топла и вкусна храна – както аз направих в ресторант Парадайс. След вечерята, сит и щастлив, дори се разходих из центъра на града и за пореден път се убедих колко хубав град е Велинград!
…На следващата сутрин се порадвах на топлата вода в басейна на хотела ми, поплувах и по обяд се приготвих да поема път обратно към вкъщи. Не ми се искаше, но такъв е животът. Трябваше да освободя стаята си в един от най-луксозните хотели във Велинград. Поглезих се, отпочинах, направих си разходка в планината до крепостта Цепина. Дано другия път имам възможността да остана за по-дълго време.
До нови срещи, Велинград!
