На 2 февруари 2000 г. населеният пункт Кота Кинабалу получава официален статут на град. И в същия ден е открита градската джамия – Masjid Bandaraya. Изключително експедитивно – би си помислил всеки. Бързо, но само на думи – сочат фактите. Вторият главен храм на града е строен повече от единадесет години – работата по него започва през 1989 г., и в строителните работи участват 12 000 души.
Като резултат се е получило не нещо изключително красиво – каквито са повечето ислямски духовни центрове, – но още и уникално. Храмът се намира във вода. Или поне създава такова впечатление.
В действителност сградата е построена на пресъхнала земя, недалече от магистралата, на входа към залива Ликас.
Изключителността на архитектурата й се състои в това, че проектът включва приливна лагуна, която създава и впечатлението за плаваща джамия, която стои направо във водата. Нивото на съдържимото в изкуствения водоем строго се контролира.
Отвън снежнобялата правоъгълна сграда с четири минарета и синьо-жълти луковидни куполи произвежда незабравимо впечатление. Истински впечатляваща обаче е гледката при залез-слънце. Осветена с огнени отблясъци и отразена в гладката повърхност на езерото, тя изглежда фантастично красива.
Масжид Бандарая се явява олицетворение на идеалния ислямски свят. Всеки детайл в нея е неслучаен. Белият цвят е символ на мира, чистотата и Аллах. Синият, в който е оцветен куполът, трябва да напомня за правосъдието и превъзходството. Той символизира и височината и размишлението. А водата, която обгръща зданието от всички страни, при мохамеданите се счита за главната земна стихия – от нея, както гласи Коранът, Аллах е сътворил първия човек, докато неговият трон плувал.
Но далеч от символиката и религията, тази малайзийска забележителност си струва да се види и само заради красотата си.
