Със сигурност всяка една страна по света има поне една атракция, заради която си струва да я посетиш. За Йордания в такова място се е превърнал древният, изсечен в скалите град Петра. Точно това означава и в превод от старогръцки името на града – скала, камък. В древността Петра е столица на Набатейското царство и процъфтява заради благодатното си разположение на търговския път, свързващ Близкия изток с Древна Арабия и Индия. Изключително мощно земетресение през 363 година обаче разрушава Петра и жителите напускат града. Дълго време градът е достъпен само за бедуините, докато през 1812 г. за света не го открива швейцарският пътешественик Йохан Лудвиг Буркхарт. За да се стигне днес до древния град е доволно трудно, тъй като той е заобиколен от всички страни от планини. Пеша трябва да се измине едно доста дълго разстояние по величествен каньон, дълъг с километри, а на места и доста висок – около 120 м. Това, което се открива пред погледа обаче, си струва. Всички сгради на Петра са издълбани в скалите, които са в розов цвят, който по време на деня се променя от тъмно червено до оранжево. А цветовете на каньона Сик, както и уникалната фасада Хазната, в чиято скулптурна група се виждат и египетският бог Гор и гръцката богиня Нике, могат да потресат и даже и най-смелото въображение. Учените са убедени, че това е гробница на един от великите владетели на Набатей. И това съвсем не е единствената находка – Петра е в истинския смисъл на думата музей под открито небе. Достъпен само за пътешественици.
