Днес ще ви разкажа за едно изключително красиво място в Северозападна Испания, включено списъка на Юнеско за световното наследство – римските златни мини в Лас Медулас. И виновни за тая красота са Рим и златото. Ако си мислите, че намесването в естествения ход на майката природа започва с напредването на техническия прогрес, сте в значителна грешка, започва доста по-рано. Още в самото начало на новата ера, 1 век, римляните, които покоряват северозападната част на Испания, се натъкват на златни находища. Благородният метал обаче се крие в недрата на планините, а планините никак не бързат да споделят съкровищата си с нашествениците. Затова римляните решили просто да “измият” планините. За целта изкопали около петдесет канала, няколко огромни резервоара и прокарали тунели с дължина стотици километри във вътрешността на планините. Водата, идваща от тунелите под високо налягане, носела тонове пръст, която в подножието на планината се пресявала и така се отделяло златото от пясъка и чакъла. След като изчерпали златните ресурси на планината, римляните я оставят в този осакатен вид. Времето и природата обаче успяват да измият тяхната вина. Днес, ако минете по тия места, ще видите прекрасна и загадъчна природа. Красиви назъбени върхове, старателно полирани от природните сили, а кестеновите дървета са покрили осакатените планини с красив зелен килим. И само многобройните тунели говорят за това, как е възникнал Лас Медулас. Това не е творение на природата, а доказателство за човешката изобретателност и за това, как и от най-ранните етапи на развитието си човекът не се спира пред нищо, гонейки целта си за собствено обогатяване.
