Най-доброто пътуване за мен

Всеки човек, който обича да пътува има една идеализирана представа за най-перфектно пътуване и изживяване, което може да му се случи и се старае да го осъществи на всяка цена. И като всеки идеал, това пътуване е може би най-трудно осъществимото.

Моето е свързано с обиколка на света с раница и палатка. Това наистина винаги ме влечало. Идеята ми за идеалното пътуване е да избирам различни превозни средства. Да стартирам пътешествието си от родното си място и да обиколя цяла Европа в продължение на три-четири месеца. Спането ще се случва в хостели и ще посещавам най-интересните туристически забележителности, като и мечтата ми е да общувам с местните хора и те да ми казват къде е най-интересно да се отиде и общо взето да мога да усетя как протича наистина животът по тези места. В голяма част от времето ще търся и къмпинзи, особено по морските и планински курорти, където да се насладя на спането под открито небе в спалния си чувал и палатка.

Със сигурност на много от вас това ще се стори изключително екстремно преживяване, но наистина това ми е мечта. Даже бих предпочел да пътувам сам. Така бих се насладил пълноценно на всеки един миг, без дори да има с кого да си проговоря на български.

Това е моето мечтано пътуване, което споделих с вас и което се надявам някой ден да осъществя и напиша един обширен пътепис за всичките си преживявания, през които съм преминал.

Стискайте ми палци!

Posted in Разни | Tagged , , , , , | Leave a comment

Как би изглеждала Коледа ако с приятелите ми бяхме едно семейство

Във всяка една компания има различни типажи, които блестят със своите уникални качества и още повече със своите чудатости. Точно ще изтъкна когато описвам Коледата на моя кръг от приятели.

Започвам с едно момиче, което има голямото желание да готви, но… не може много добре. Въпреки това никой няма нейния ентусиазъм и оставяме приготовленията в нейните ръце. Тя е от този тип хора, които като започната да правят нещо е по-добре да не си наоколо – покрай нея е пълен хаос! Навсякъде хвърчат продукти, поне веднъж ще обърне нещо, ще счупи друго, ще се омаже до ушите и… наблюдаването й докато приготвя празничната вечеря би било едно много голямо забавление за някои хора. Та ако си представим, че тя е нашата майка, която се суети покрай печката, то със сигурност друга наша приятелка трябва да бъде досадната свекърва, която разбира от всичко, дава съвети постоянно, наблюдава с изпитателния си поглед, но лежи на дивана и нищо не подхваща.

В същото време друга госпожица в моето обкръжение, която има достатъчно саркастичен и пиперлив език би се превъплътила в сестрата на нашата готвачка, която пуска непрестанно хапливи коментари към свекървата с едничката цел да й каже да си затваря устата.

Един от приятелите ми би бил таткото. Той е голям любител на похапването и би обикалял от тава на тава, повтаряйки “ном, ном”. Аз… ще се превъплътя в благия дядо – ще седя до камината, ще пия винце, ще наблюдавам всичко, което се случва около мен, но няма да им обръщам внимание и само ще се гладя по брадата.

Това беше едно своеобразно пътуване във въображението, което представи приятелите ми като едно семейство, защото често обкръжението ни е много близко и го възприемаме като семейство.

С.Р.

Posted in Разни | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Зимните пътувания – изживявания за напреднали

Пътувал съм много – в хубаво или лошо време, но най-съм се страхувал винаги да пътувам в сняг и поледица. Преди години имах едно много екстремно преживяване, което никога няма да забравя и което седи винаги като обеца на ухото ми когато стягам багажа за някоя балканска дестинация посред зима.

Като опитен шофьор и човек, който е обикалял много, винаги съм подготвен за неочаквани обстоятелства, но за това наистина не бях. Имам вила в едно курортно балканско селище. Качвал съм се там във всякакви климатични условия и добре познавам изненадите на времето. Но точно този конкретен ден, в който реших да се кача с група приятели се оказа така, че валеше сняг още от вечерта. Мокър и лепкав сняг, който беше бутнал значително количество клони и дървета. Вече доста близо заветното място, огромно дърво беше паднало и препречило пътя. Снегът също беше много труден за преминаване и автомобилът ми нямаше как да заобиколи падналото дърво. Вече почти беше тъмно и трябваше да действаме бързо. Инструктирах приятелката си и гостите на къде да поемат пеша, взеха по една раница с багаж, а аз останах в колата с бутилка уиски да чакам пътна помощ да разчистят пътя.

Вечерта беше тежка, пусках и спирах парното, за да мога все пак да пестя малко гориво, през останалото време се опитвах да се сгрея с уискито, но да не се напивам. На зазоряване се появи екипът по разчистването на пътя, отрязаха дървото и ме изтеглиха.

Със сигурност това беше една от най-неприятните нощи, които съм прекарвал някога, но в същото време знам, че това беше урок за цял живот, който никога няма да забравя.

 

Posted in Пътеписи | Tagged , , , , , , | Leave a comment