Римските златни мини Лас Медулас
Днес ще ви разкажа за едно изключително красиво място в Северозападна Испания, включено списъка на Юнеско за световното наследство – римските златни мини в Лас Медулас. И виновни за тая красота са Рим и златото. Ако си мислите, че намесването в естествения ход на майката природа започва с напредването на техническия прогрес, сте в значителна грешка, започва доста по-рано. Още в самото начало на новата ера, 1 век, римляните, които покоряват северозападната част на Испания, се натъкват на златни находища. Благородният метал обаче се крие в недрата на планините, а планините никак не бързат да споделят съкровищата си с нашествениците. Затова римляните решили просто да “измият” планините. За целта изкопали около петдесет канала, няколко огромни резервоара и прокарали тунели с дължина стотици километри във вътрешността на планините. Водата, идваща от тунелите под високо налягане, носела тонове пръст, която в подножието на планината се пресявала и така се отделяло златото от пясъка и чакъла. След като изчерпали златните ресурси на планината, римляните я оставят в този осакатен вид. Времето и природата обаче успяват да измият тяхната вина. Днес, ако минете по тия места, ще видите прекрасна и загадъчна природа. Красиви назъбени върхове, старателно полирани от природните сили, а кестеновите дървета са покрили осакатените планини с красив зелен килим. И само многобройните тунели говорят за това, как е възникнал Лас Медулас. Това не е творение на природата, а доказателство за човешката изобретателност и за това, как и от най-ранните етапи на развитието си човекът не се спира пред нищо, гонейки целта си за собствено обогатяване.
Белият кон
Къщи с привидения и тайнствени призраци. Средновековни замъци и древни крепости с тъмно минало. Смразяващи истории и мистични легенди. Това е Англия – страна на загадки и необясними мегалитни паметници, чиято история е потънала назад във вековете. Преди много години в Англия са се създавали тайнствени геоглифи – най-известният от тях е Белият кон, близо до Оксфорд. За тези, които не знаят, геоглифите са гравирани върху земята изображения, за чийто произход все още няма категорични и сигурни данни – някои смятат, че са дело на човешка ръка, други – на извънземни. Белият кон е най- големият в света геоглиф – дължината на фигурата е 113 метра, а дължината – около 30 м., видим е само от птичи поглед. До този момент учените не са успели с точност да определят възрастта на това земно изображение – предполага се, че се е появило някъде около 10 в. пр. н. е. За да се получи фигурата на коня, е свален повърхностния слой по склона на варовиковия хълм. Ровът, който очертава контура на белия кон, е с дълбочина около метър и ширина два-три метра и е запълнен с натрошен бял тебешир. И за да не обраства контурът на рисунката с трева, в продължение на много векове през няколко години местните жители премахвали тревата. Кой е автор на огромната рисунка и каква е целта на създаването й – са все въпроси, на които отговор не е даден. И дали въобще това е фигура на кон? В миналото местните жители смятали, че това не е кон, а драконът, с който се е бил Свети Георги – покровителят на Англия. А докато днес учените си блъскат главите дали това са пътеки, по които са минавали ритуални процесии, или пък са писти за космически кораби, Белият кон продължава да стои грациозно фона на великолепния пейзаж на загадъчна Англия.
Островът на Афродита
Остров Кипър винаги се е славил като едно от най-незабравимите места за почивка. Тук почти целогодишно е топло, а местните жители почти не са виждали сняг. През пролетта цялата територия на острова се оцветява в различни цветове и от високо те изглеждат като разпръснати скъпоценни камъни. Може би не случайно това красиво място е избрала за рождено митичната хубавица Афродита. Легендата гласи, че именно тук е родното място на гръцката богиня на красотата и любовта Афродита, която се появила от морската пяна. Иначе сам по себе си Кипър е изключително красиво място с чист въздух, очароваща погледа растителност и удивителен животински свят. От едната страна на острова се намира пясъчна ивица, а от другата му страна – скали. Но освен с тази красота, местните жители се гордеят и с една от главните забележителности на острова – Скалата на Афродита. Скалата се намира в близост до националния горски парк Тродос и когато човек я види, започва да вярва в митове и легенди. Тя в точност предава облика на Афродита, чертите на лицето й, разкошните й коси, ясно се виждат раменете й, на които нежно падат къдриците на косата й. А за тези, които са забравили историята на раждането на Афродита – отначало тя е бил в раковина, а после се ражда от морската пяна. И като че ли в потвърждение на тази история скалата се състои от … раковини, които са здраво вкоренени в нея и допълват впечатляващия скален образ на митичната красавица. Съществува поверие, че Скалата на Афродита обладава и някои магически свойства – ако младо момиче се докосне до каменния лик на богинята, ще бъде надарено с неземна красота и с вниманието на най-желаните ергени; а ако младо момче заяви възхищението си към Афродита, ще бъде възнаградено с голямо щастие и взаимна любов. Затова нерядка гледка на това свещено място са групи младежи, които се молят за божествена красота и късче неземно щастие.
Вълшебният фонтан на Барселона
Ако пътят ви отведе до Испания, задължително трябва да посетите Барселона, а стигнете ли дотам – няма как да не отидете до едно магическо място. Прекалено амбициозен, прекалено грандиозен, прекалено скъп – така го определят членовете на изпълнителния комитет, който утвърждава проекта за неговото строителство за международния панаир през 1928 г. Днес го определят като вълшебен, пеещ, магически – става въпрос са фонтана, който се намира на хълма Монтжуик в Барселона. Грандиозният проект, който в крайна сметка е утвърден от изпълнителния комитет, е на каталонския архитект Буигас и реализацията му коства една година усилен труд на над три хиляди работници. През 1929 г. луксозният фонтан е открит и става главна атракция на проведения същата година Международен панаир в Барселона. Музикалният му съпровод се появява доста години по-късно – през 1992 година – пак по повод на значимо събитие – Международните олимпийски игри от същата година, проведени в Барселона. Всяка вечер фонтанът започва своето феерично шоу. Пет помпи подават на всяка секунда около 2500 л вода. 3700 струи се изстрелват нагоре, като постоянно сменят очертанията и преливат в хиляди цветове под съпровода на класическа или популярна музика. Не случайно наричат барселонския фонтан магически – той може да покаже повече от седем милиарда композиции и форми. Шоуто продължава около половин час и е от две части – първата е под звуците на класическа музика, а втората – на популярна. Неотменим номер в програмата обаче е песента в изпълнение на Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри “Барселона”, която отдавна се е превърнала в своеобразен химн и символ на града – също като фонтана.
Петра – пътешествие в розово
Със сигурност всяка една страна по света има поне една атракция, заради която си струва да я посетиш. За Йордания в такова място се е превърнал древният, изсечен в скалите град Петра. Точно това означава и в превод от старогръцки името на града – скала, камък. В древността Петра е столица на Набатейското царство и процъфтява заради благодатното си разположение на търговския път, свързващ Близкия изток с Древна Арабия и Индия. Изключително мощно земетресение през 363 година обаче разрушава Петра и жителите напускат града. Дълго време градът е достъпен само за бедуините, докато през 1812 г. за света не го открива швейцарският пътешественик Йохан Лудвиг Буркхарт. За да се стигне днес до древния град е доволно трудно, тъй като той е заобиколен от всички страни от планини. Пеша трябва да се измине едно доста дълго разстояние по величествен каньон, дълъг с километри, а на места и доста висок – около 120 м. Това, което се открива пред погледа обаче, си струва. Всички сгради на Петра са издълбани в скалите, които са в розов цвят, който по време на деня се променя от тъмно червено до оранжево. А цветовете на каньона Сик, както и уникалната фасада Хазната, в чиято скулптурна група се виждат и египетският бог Гор и гръцката богиня Нике, могат да потресат и даже и най-смелото въображение. Учените са убедени, че това е гробница на един от великите владетели на Набатей. И това съвсем не е единствената находка – Петра е в истинския смисъл на думата музей под открито небе. Достъпен само за пътешественици.
Великденският остров
Великденският остров е малко парче земя на другия край на света. Всичко, свързано с това място, е обвито в пълна мистерия. Откъде са дошли хората, населяващи този остров от незапомнени времена? Как точно са дошли? Кой и защо е издялал стотици гигантски каменни статуи? На това земно кътче определено въпросите са много повече от отговорите, които могат да получат. Името си островът получават съвсем неслучайно – холандските моряци стъпват за първи път на бреговете му през великденската седмица на далечната 1722 г. Островът, който има вулканичен произход, е разположен в източната част на Тихия океан и има формата на неправилен триъгълник. На това малко късче земя има над седемдесет кратера на отдавна угаснали вулкани, най-големите от които се намират в ъглите на триъгълника, а в центъра на острова е пустиня. Местното население е смесено – бели, чернокожи и индианци. Откъде са дошли първите обитатели на острова обаче и до ден-днешен никой не знае. Навсякъде по територията му могат да се видят входове към пещери, каменни площадки, жлебоподобни алеи, водещи директно в океана, огромни статуи, знаци върху скалите. Но главната мистерия на острова, недаваща покой на няколко поколения изследователи и пътешественици, остават съвършено уникалните каменни статуи Моаи с размери от 3 до 21 метра и тегло от 10 до 20 тона, сред тях има и истински колоси с тегло от 40 до 90 тона. Именно с тези статуи започва славата на острова – напълно непонятно е как са се озовали на място, изгубено в океана, с оскъдна растителност и диво население. Кой ги е издълбал, влачил до брега, монтирал на специалните постаменти? Великденският остров обаче е като добрата литература – не дава отговори, а само задава въпроси.
Паган – градът на пагодите
От един световен духовен център днес отправяме взор към друг – този път в едно малко по-далечно кътче на света и свързано с една малко по-отдалечена от нас религия – будистката. В Мианмар, на 145 км от Манделей, на брега на река Иравади, на площ от 40 кв. км се намира загадъчно място на мистични сили – Паган – градът, който всъщност не съществува. Пагоди, храмове, манастири, ступи – няколко хиляди култови съоръжения, по-голямата част от които са строени в периода 11-12 век в битността на Паган на столица на Бирма (Минмар). Много от постройките днес са разрушени – от една страна, не ги е пощадило времето, а от друга – стихията на монголското нашествие през 13 век – когато много от пагодите и храмовете са разграбени, а будистките реликви са унищожени. И природните бедствия не подминават древния град – през 1975 г. разрушително земетресение нанася сериозни щети на Паган. Но въпреки това, и днес няма как да минеш през града, без да се докоснеш до някаква светиня – съхранените храмове са около 2000 хиляди, а изображенията на Буда са над 4 милиона! За най-значима в Паган се смята пагодата Швезигон – според легендата тук се съхранява един от зъбите на Буда. Швезигон за разлика от другите пагоди е направена от червени тухли и бял камък и е покрита със злато. Друг интересен храм е храмът за медитация – в него има множество ниши за медитации. Този храм е бил любим на третия крал на Паган и медитирайки тук, той намира смъртта си от ръката на собствения си син. Силно впечатление правят и храмовете, които са с коридори като лабиринти, чиито стени са украсени с пищни и поразяващи въображението стенописи. Но в който и от хилядите храмове на Паган да влезете, ще можете да размишлявате, да медитирате – въобще да намерите своя път към вечното.
Йерусалим – противоречив и хармоничен
Наближава Великден и името на един град ще се произнася трепетно от хора от различни страни, хора с различна религия и хора с различен цвят на кожата. Много вярващи и поклонници от цял свят ще поемат пътя към него или с благоговение ще чакат идващия оттам свещен огън. Единствен град с над седемдесет имена – и всички те изразяващи любов и стремление на хиляди поклонници към него. Йерусалим не е град като всички останали, където просто живеят хора, работят, влюбват се, женят се, раждат и умират – той е най-загадъчното място на света. Йерусалим пленява и очарова, кара те да се влюбиш в него. Но това не е нещо, което може да се опише – то трябва да се почувства. Тук, където се съединяват времето и вечността, човек губи чувството си за реалност. Изобразяван на древните карти в центъра на света, днес Йерусалим е свещен град и за християни, и за юдеи, и за мюсюлмани. Наричат го град на мира, град на три религии – и наистина няма друго кътче на земята, където ще срещнете такова фантастична смесица от исторически паметници и народи, традиции и култури, църкви, синагоги и джамии. Като че ли ръката на велик художник е съединил живописна картина, която постоянно се дообогатява – момчета с къдрици отстрани и мъже в черни одежди, бързащи към синагогата, араби, които ви приканват да си купите нещо от тях, и войници с автомати на рамо, туристи и поклонници от всички краища на света, звън на църковни камбани, гласът на мюезина, събиращ правоверните за молитва. Противоречие и хармония едновременно – това е Йерусалим.
Религиозен туризъм
Предвеликденски продължавам с религиозния туризъм, само че тоя път на живо. Тоя уикенд бяхме на гости на наше приятелско семейство от Пловдив, с което се запознахме преди десетина години в Приморско и поне няколко пъти в годината или те идват до Свищов, или пък ние ги посещаваме в Пловдив. Пристигнахме в петък късно вечерта и разпределихме програмата за събота на мъжка и женска. Основна точка в женската програма беше посещението на пловдивските молове. Мъжът от приятелското семейство обаче имаше в събота сутринта някаква работа в Асеновград, за около час, и предложи след това да направим един много приятен, по неговите думи, маршрут над града, по който се минава през един манастир и два параклиса. Речено-сторено. Свършихме работата в Асеновград, оставихме колата на паркинг в центъра и потеглихме. Лек и приятен маршрут, за около час и половина с плавно изкачване стигнахме до Мулдавския манастир “Света Петка”. Игуменката ни посрещна още на портата, обясни ни, че миналото лято манастирът е горял – сега обаче по нищо не личеше. Спретнат и подреден манастирски двор и прясно ремонтирани постройки, красиви стенописи вътре. Разказа ни за богатата история на манастира, която води началото си от 14 век, за османските набези върху него, показа ни и скривалището, в което многократно се е крил Дякона Левски. Запалихме по една свещичка и продължихме нагоре. Пак за около час и половина, но вече с малко по-стабилно изкачване стигнахме до много симпатично параклисче – очевидно често посещавано място от асеновградчани в почивните дни, защото мястото около него беше доста облагородено с цветни градинки, беседки и т. н. Починахме около час на това приятно местенце и потеглихме по надолнището, но в другата посока, към Асеновград. Надвечер се събрахме в Пловдив – ние, мъжете, с приятни впечатления и дробове, пълни с чист въздух, а жените – с пълни торби.
Матера – пещерният град на Италия
Знаете, че като си харесам една тема, дълго я разработвам. Предполагам се досещате, че се продължа със скални църкви и поселища. Наближава Великден и няма начин някой от телевизионните каналите да не излъчи филма “Страстите Христови” на Мел Гибсън. Спомняте ли си онова омагьосващо градче, в което е сниман филмът. Е, за него ще ви разкажа днес. Това е малко градче в Южна Италия, на име Матера, известно със своята древна част Саси ди Матера. Саси е разклоненият вътрешен свят на варовитите скали, образуващи каньона на малката рекичка Гравина. В скалите са издълбани стотици жилищни помещения и десетки църкви, отнасящи се към различни периоди от историята на човечеството – най-смелите предположения на учените приписват на някои от тези подземни жилища възраст от над 9000 години, а жилищните поселения на възраст от две-три хиляди години тук никой не подлага на съмнение. Градът представлява сложна мрежа от тесни улички, алеи, стълбища, пещери, прозорци, арки – и всичко това е слято, на куп, като една огромна каменна скулптура, като паметник под открито небе. Тук се намират повече от 120 скални църкви с византийски фрески, което също прави това място уникално и неповторимо. С неповторима красота се отличава криптата Първороден грях, фреските в нея се считат за Сикстинската капела на скалните църкви. Изключително красиво място е Саси де Матера, място, в което цари вълшебна атмосфера от сутрин до вечер. Но освен с красотата си, градът е уникален и с това, че показва как човекът е съумял да използва оскъдните природни ресурси и да ги направи основа на нов живот.
