Спящият дракон

Да отидеш в Китай и да не стигнеш до Великата китайска стена е нещо като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Великата китайска стена -  за някои един от най-великите човешки проекти, а за други безумно дело на самозабравил се тиранин – се простира по цял Северен Китай като огромен спящ дракон – вие се през гори, долини, обширни степи и сухи пустини. Все още никой не се е изказал категорично по въпроса колко точно е дълга Великата китайска стена, едно обаче е сигурно – гледката е респектираща, казват, че се вижда с просто око дори от Космоса. Построена преди повече от две хиляди години като отбранително съоръжение срещу нашествието на номадските племена, това величествено творение на човешката ръка и днес привлича хиляди туристи. Историята на тази стена е толкова печална, колкото и дълга. Наричат я най-дългото гробище на света, Стената на плача, защото под нея са погребани повече от 400 000 души – много от строителите й са починали от изтощение и глад. Построена от камък, гранит и тухли, слепени с хоросан от лепкава оризова каша, част от древното съоръжение успява да издържало изпитанието на времето и става свидетел на възхода и паденията на китайските династии, друга част от стената обаче е станала жертва и на природни влияния, и на човешки набези. Но даже и със следите на времето, стената си остава най-грандиозното човешко творение и безспорен символ на Китай и привлича милиони туристи, желаещи да се докоснат до безграничността на човешките възможности.

Каменното вълшебство на Китай

Продължавам да ви запознавам с красивите земни кътчета и днес наред е един природен феномен, който много прилича на нашите Белоградчишки скали, но се намира в далечен Китай. Там, в град Кунмин, столица на китайската провинция Юнан, се намира Каменната гора Шилин. Преди 300 милиона години на мястото на това природно чудо са шумели водите на дълбоко синьо море. После те неочаквано се отдръпват, а на сушата остават странни и интересни по форма скални образувания. Отначало дело на водата, после върху тях поработва и вятърът – и в резултат се получава потресаващо красива гледка. Китайците наричат това място Каменната гора, но всъщност сходството с гора е доста далечно – къде в гора сте видели да растат каменни пагоди, слонове, костенурки, гъби с височина от по няколко метра?! А именно такива асоциации извикват у човек геологическите образувания. Надземната част на този природен комплекс е от три части – Голямата каменна гора, Малката каменна гора и Каменната гора Найгу. Има и огромна подземна част, която заема площ от 3 кв. км, където също има причудливи каменни фигури и тяхното подземно разположение им придава един особен чар. Друга атракция на парка е Пещерата на загадъчния вятър. В нея тече подземна река и през трийсет минути се разразява малка вихрушка, която утихва след около две-три минути. Това странно явление се наблюдава само в периода от август до ноември. Може би такива природни странности са причина около това красиво място да битуват и множество легенди и предания. Една от най-известните разказва как се е появила каменната гора – един богатир искал да построи язовир на своя народ, за да имат хората доволно вода. Но избрал не най-богоугодния път – откраднал инструментите на един светец. Отишъл през нощта и започнал да работи, разхвърлял камъните. Времето обаче не му достигнало, пропели първи петли, инструментите загубили магическата си сила, а камъните останали разпръснати в най-причудливи образи.

Остров Кенгуру – Малката Австралия

Здравейте, приятели! Днес предлагам да отскочим до едно друго красиво австралийско кътче, което наричат умаленият модел на Австралия – остров Кенгуру. Той е третият по големина остров в Австралия след остров Тасмания и Мелвил и отдавна се слави като уникално кътче от земното кълбо – дало пристан на много редки видове животни и растения. Остров Кенгуру – това е чист въздух, девствени плажове, невероятно красиви гледки и цветуща дива природа. Островът се е отделил от земния масив на континента в последния ледников период и много от местните растения и животни не се срещат никъде по света. Тук постоянно прииждат еколози, биолози и други учени, за да правят своите наблюдения и научни изследвания, както и просто любители на живата природа и много туристи. В допълнение на многобройните приятелски настроени кенгура (между другото специален вид дребно кафяво кенгуру, което живее само на този остров),  тук в естествени условия живеят колония от морски котки и лъвове, които на групи се обтягат по снежно белия пясък на островните плажовете, тук ще срещнете и язовци, ехидни и други австралийски животни, включително и многобройни коали, които са заселени тук от континента по програма за спасяването на този застрашен вид. Друга симпатична атракция на остров Кенгуру са малките симпатични пингвини, които всяка нощ извършват  поклонение на брега и никак не възразяват срещу насочените им от туристите камери и фотоапарати. За да ги видите отблизо, ще се наложи да се лишите от съня си една нощ, но пък гледката си струва. Както всичко в Австралия.

Скалният комплекс Дванадесетте апостоли

Днес предлагам от екзотиката на Африка и от езерото Виктория да се върнем пак в Австралия, на едно място, което също като африканското езеро носи името на английската кралица – австралийския щат Виктория. Там се намират красивите скали Дванайсетте апостоли, които може би са най-известното нещо в Австралия, след кенгуруто и операта в Сидни. Дванадесетте апостоли са били дванадесет скали, изправени като стражи в красивата прибрежна зона, които за огромно съжаление с всяка изминала година намаляват. Морето е безпощадно и ден след ден безмилостно подкопава мекия им варовик. Така от дванадесет днес скалите от красивия ансамбъл са само осем. Апостолите се издигат на височина почти 50 метра, непосредствено до стръмния и разрушен от природните сили варовиков бряг на щата Виктория. Те са се образували около 26 милиона години под влияние на огромните океански вълни, които са се разбивали право във високите червеникава скали на брега. Освен красотата на скалния комплекс, брегът предлага и очарователни малки заливи и обширна плажна ивица, покрита с фин оранжев пясък. Въпреки красотата си обаче тези плажове не са подходящи за плуване, тъй като морската повърхност рядко е спокойна. Но пък това има и своите предимства, защото тук обикновено няма много хора и човек може да остане насаме със своите мисли и с красотата на природата. Особено красив е пейзажът при залез-слънце, когато оранжевите скали се украсяват в още по-ярки огнени нюанси. Какво е бъдещето на останалите 8 от 12-те апостоли – най-вероятно каквото е това на първите четири. Рано или късно ерозията ще победи – под натиска на природните сили всяка година Апостолите се смаляват с около 2 сантиметра. Едно обаче е сигурно – пейзажът тук винаги ще е красив, защото всеки ден силният вятър и напористите вълни продължават да дълбаят в скалите причудливи форми.

Мобилтел линиите са ОК

Всяка година по време на коледните и новогодишните празници хиляди и дори милиони хора пращат текстови съобщения до близките и познати. Според Мобилтел тази година през тяхната мрежа са били изпратени около 6.5 милиона съобщения. Както сме свикнали в 00:00 часа на Нова Година става бум и линиите обикновено са изключително натоварени – дотолкова, че не можеш да изпратиш SMS, а да не говорим да се обадиш на някой. Искам да похваля М-тел, че тази година такова натоварване нямаше. Това наистина ме изненада. Първо си помислих, че просто тази година съм един от късметлиите, които успяват да се свържат, но по-късно като говорих и с други приятели се оказа, че не е бил късмет, а просто Мобилтел са се подготвили за празниците и са решили да не разочароват потребителите си. Имам познати и на останалите оператори, които пак се оплакваха от задръстване на линиите. Надявам се мобилният оператор да продължи с усилията си в предлагането на все по-добро и по-добро качество на услугите. Наскоро разбрах, че има и онлайн електронен магазин, който скоро ще е с възможност за интернет разплащане на продукти на М-тел. Мисля, че за момента са се насочили в правилната посока и като добавим и новата LTE мрежа за високоскоростен интернет, която доколкото знам, ще започне да функционира този месец, спокойно можем да кажем, че той с право е оператор номер 1 за България.

Виктория – африканската кралица

Днес продължавам с темата за известните езера в света, но се прехвърлям в един от най-екзотичните и най-тайнствените континенти – Африка. В сърцето на Екваториална Африка, на дъното на един гигантски басейн, дело на мощни тектонични сили, лежи величественото африканско езеро Виктория. Наричат го кралско не само защото е кръстено на английската кралица Виктория от откривателя му, британски пътешественик, но и защото размерите му са впечатляващи – по размери надвишава Аралско и Азовско море и може би единствената причина да не се титулува море е това, че водата в него е сладководна. Със своите 80 метра дълбочина, Виктория е и едно от най-дълбоките езера в света. Дълбоките му води крият освен голямо разнообразие от риба и огромно количество крокодили, и археологически находки – тук е открита изкопаемата риба ланг, живяла в езерото преди повече от 300 милиона години, рядка риба, която е преходна стъпка в еволюцията от обикновената риба към сухоземните животни. На територията на езерото се намират известните африкански природните паркове и резервати – рай за над 400 различни видове птици. В тях можете да видите орли, щъркели, чапли, ибиси, рибарчета, корморани. Затова околностите на езерото са идеално място за провеждане на орнитологически сафарита. И какво езеро ще е, ако и около него не витае легенда за тайнствено същество, което се крие в недрата му. Местните разказват легенда, според която огромна сладководна твар преследва лодките на рибарите и се опитва да ги обърне. Говори се даже, че един европеец, пресичайки езерото с лодка, видял огромната глава на това същество. Дали са легенди, или туристически трикове, един бог знае, но със сигурност хиляди туристи са привлечени от екзотиката на това африканско езеро – екзотика, която няма да срещнете в никое друго кътче на света.

Салар де Уюни

Така и така сме на границата на Перу с Боливия и така и така сме на тема езера, предлагам да се възползваме от безвизовия режим на виртуалното пространство и да отскочим до едно от най-красивите и различни кътчета на планетата – соленото езеро Салар де Уюни в Боливия. Едно от най-интересните, необичайни и завладяващи езера не само в Боливия, но и в целия свят и това е така, защото езерото Салар де Уюни е напълно различно от всичко онова, което битува в нашите представи за езеро. Представете си огромно твърдо езеро с площ над 10 000 кв. км с абсолютно равна огледална повърхност, но човек трябва само да се наведе, за да опита това, което е под краката му – сол, това е Салар де Уюни, планина от сол, море от сол, пустиня от сол, десет милиарда тона сол. На дълбочина езерото е покрито със слой от сол, дебел около десет метра. От икономическа гледна точка това езеро е от огромно значение за Боливия, защото от неговите колосални количества сол се извлича и до днес. Солта на езерото обаче се използва не само за хранителни нужди – там има хотели, изцяло построени от сол, като и мебелировката вътре в тях също е от сол. Но като изключим всичко това, Салар де Уюни е една от най-впечатляващите гледки в света. Внушителна солена пустиня, с активни вулкани, с острови с кактуси и гейзери, гигантски вкаменени дървета, пирамиди от сол – почти космически пейзаж. А по време на дъждовния сезон в Боливия, езерото се превръща в нещо, което няма аналог по целия свят – необятно естествено огледало, тогава, казват очевидци, човек губи усещането си за реалност и небето и земята се сливат в едно цяло.

Титикака и съкровищата на инките

Така и така сме в Перу, предлагам да отскочим и до езерото Титикака – най-голямото високопланинско езеро в света (намира се на височина 3812 метра), често го сравняват с езерото Байкал, и е разположено на границата на Перу с Боливия. Има две различни версии за това, как се превежда и какво означава името на езерото – първата е, че в превод Титикака означава “каменна пума” и действително, ако гледате езерото от птичи поглед, то има точно такива очертания, а вторият вариант на превода е не толкова романтичен и е свързан с цвета и оттенъка, който има водата – “метална кутия”. В “каменната пума” се вливат повече от триста реки и рекички, а изтича само една. Съвсем естествено идва въпросът: Какво става с всичката тази вода? Ами изпарява се. На тази височина слънцето пече безмилостно и заедно с планинския вятър помагат на изпарението. 36 острова украсяват повърхността на Титикака, някои от тях с много романтични имена – Луна, Слънце. На тези острови, освен че може да срещнете невероятна флора и фауна, могат да ви настанят в комфортни туристически жилища. Изобилието от естествени острови в езерото не е попречило на местните жители да създадат множество изкуствени острови – плетат ги от тръстиката, растяща в излишък по бреговете на водоема. И всичко останало в тези острови – домовете, мебелите, лодките – също е от тръстика. Съществува стара легенда , според която водите на езерото са покрили несметните съкровища на инките, скрити тук от испанците. Жак –Ив Кусто със специална подводна лодка проучи дъното и разсея тези легенди, но авантюристите не спират да таят надежда.

Каньонът на кондорите

Скоро ви разказвах за величествения Гранд каньон на Колорадо и едва ли може да си представите, че в света има каньон, който да е с нещо по- от него. И наистина дълго време се смяташе, че той е най-дълбокият каньон в света. През 1984 г. обаче след експедиция, организирана от американското списание “Нешънъл Джиографик”, се доказа, че каньонът Колка в Перу е с около километър по-дълбок от перлата на Колорадо.
Колка се намира в южната част на Перу, на северозапад от град Арекипа, дълбочината му достига 3400 м и прорязва Андите. Най-известното място в долината на река Колка е Кръстът на Кондора – най-високата точка на каньона, популярна туристическа дестинация, площадка, където топлите въздушни течения събират рано сутрин огромни южноамерикански кондори и откъдето от съвсем близко разстояние може да се наблюдава полетът им над каньона. Триметровият размах на крилете им им позволява свободно да се носят във въздуха на височина от 5 км. Селяните, живеещи в каньона, все още обожествяват тези птици и често им принасят в жертва домашни животни. Фактът, който удивява туристите, се явява и основната отлика на Колка от Гранд Каньон – каньонът Колка не е безлюден. В неговата, терасирана от индианците долина са разположени множество традиционни селища и огромни плодородни земеделски площи, обработвани от местните хора. От самия каньон се открива прекрасна гледка към близките вулкани Сабанкая, Уалка-Уалка и Ампат. Тъй като някои от тях са все още действащи, сеизмичната активност в района е доста висока и периодично цели пластове от почва потъват в земята. В най-ниската част на Колка е разположено блато, в което според местните потъват животни, а даже и деца. Според древни легенди тук Майката земя събира за себе си жертви. Така че, ако посетите каньона, не само ще се насладите на прекрасна гледка, но и ще се докоснете до съхранените традиции и вярвания на местното население.

Улуру – палитрата на хамелеона

Днес продължавам да Ви запознавам с природните скални феномени. Но преди да започна, ми се иска да спомена една жена, за която съм писал в поста си за Кабо Верде – Сезария Евора. Босоногата дива, както я наричаха, напусна тия дни белия свят, но пък останаха песните й и в края на материала си ще ви подаря една от тях – пуснете си я и си спомнете за нея!

Днес се отправяме към една по-отдалечена точка на света. Улуру, или Ейърс рок, се намира в Централна Австралия и е най-древната и най-голямата в света монолитна скала. Представете си гигантски скален масив, като кръгла маса, разположен върху идеално гладката повърхност на пустинята, изправил горда 348-метрова снага към небето. Смята се, че Урулу е може би един от най-древните участъци на земната кора. Хилядолетната му история се пази от коренното аборигенно население и е изпълнена с митове и легенди, а в подножието на скалата и до днес са съхранени древни скални рисунки. На това мистично място природата рисува своите шедьоври буквално всяка минута – светлината на слънцето и цветът на небето променят постоянно окраската на скалния масив – от синьо, розово, кафяво до всички нюанси на огненочервеното. Залез- и изгрев-слънце са най-подходящите моменти от деня, в които можете да видите цялата гама от цветове на Ейърс Рок, която като хамелеон имитира небето и е ту розова, ту нежно лилава, ту огнено червена, както пламти и слънцето, когато залязва. В продължение на хилядолетия това магическо място е свещено за аборигените. И днес те зорко охраняват земята на дедите си от физическо и духовно замърсяване, затова са против изкачването на туристи до най-високата точка на Улуру. Много туристи се съобразяват с това и се отказват от трекинга, което показва дълбокото им уважение към чувствата и вярванията на местните хора.