Споделеното пътуване – много въпросителни

Никога не бях пътувал с някой от групите за споделено пътуване. Винаги съм си мислел, че ако попадна някой пилот изтребител ще счупя дръжката на вратата и най-вероятно няма да искам да ми се случи това отново.

Не ме страх от високата скорост, стига да знам и да съм сигурен как кара шофьорът. А това нали се сещате, че не е много възможно, когато не познавате хората, с които пътувате. И въпреки това един път ми се наложи да стигна до София по възможно най-бързия начин след работа, което изключваше варианта да чакам автобусите. Ето защо писах в групите за споделено пътуване и ето, че изскочи една мацка, която реши да ме вземе.

Разбрахме се, въпреки че бях още по-скиптичен заради пола й, но въпреки това нямах друг избор. Момичето се оказа много добър шофьор и страшно приятен събеседник, което направи пътуването много интересно.

След този случай реших, че няма да подхождам с предубеждение към подобен тип дейности и ще си пътувам със споделеното пътуване при всеки належащ момент.

Posted in Разни | Tagged , , , , | Leave a comment

Паспорт – тук!

И вие ли имате толкова разсеяни приятели, тип Джоуи от Приятели, които забравят всичко навсякъде и това граничи с глупост. Еми ако нямате такива, се радвайте, защото определено в големи моменти спира да бъде забавно и става досадно.

Та така, трябваше да ходим в Барселона с моите приятели. Вече сме на граничната проверка, когато се оказва, че едно от момичетата вместо личната си карта е взела шофьорска книжка… и реално личната й карта не е в нея. Настана суматоха. Какво ще правим, как ще отлетим.

Решението беше да я зарешем. Да, звучи много брутално, но не можеше да си изпуснем полета и да изгорим с една камара пари и резервации. Оставихме я на летището, от което малко по-късно тя щеше да се премести на автогарата, за да си получи документите по един автобус, по който наш приятел й ги беше изпратил. След това тя щеше да си хване самолет за Мадрид, от там автобус до гарата, а оттам влак за Барселона.

Цялото това премеждие приключи слава Богу благополучно, но цялата това са едни от онези моменти, в които не знаеш какво искаш да й направиш – да я удушиш или да я прегърнеш силно и да я успокоиш.

Със сигурност обаче това ще й е обеца на ухото.

Posted in Разни | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Каскадата на водопадите и много дъжд

С група приятели решихме да си направим пътуване за почивните дни и начертахме пътят ни да минава през няколко основни дестинации – Каменните гъби, Перпирикон, Дяволския мост, Смолян.

Времето беше чудесно и се наслаждавахме на почивката си. Каменните гъби са много интересни варовикови образования, които са под формата на гъба и сами по себе си са много интересни.

Ако решите да посещавате Перперикон и никога преди това не сте били там, ви препоръчвам да си платите за беседа и екскурзовод. Парите не са много, но хората са изключително интересни с фактите, които ви казват за мястото. Защото в противен случай ще гледате едни камъни и няма да разберете точно какво представляват.

Последва Дяволският мост, който е много интересна османска архитектура, а ако се вгледате в камъка под моста и неговото отражение във водата, ще видите дявола.

И ето, че надвечер пристигнахме в една къща за гости в Смолян, чиято стопанка ни беше приготвила невероятни традиционни гозби от които си облизахме пръстите. Невероятно гостоприемство, което никога няма да забравим.

Планът за втория ден беше да се качим на каскадата на водопадите. Времето този път не беше с нас и на средата на пътя ни заваля много силен дъжд. Замислехме се дали да не продължим, но гръмотевиците бяха много силни и тръгнахме на обратно. Стана хлъзгаво и опасно, което разбира се не беше приятно, а на края на пътешествието ни наобратно бяхме чисто мокри.

Но пък за сметка на това чаят с коняк беше приказен.

Posted in Пътеписи | Tagged , , , , , | Leave a comment