Няколко болезнени истини за спането на палатка

Така… времето е слънчево, температурите се задържат някъде около 20 градуса и да позная ли какво ни се върти на всички в главите. Пътуване, пътуване, пътува ни се нанякъде!

Някои от нас (ако все още не са го направили) съвсем скоро ще нарамят раниците на гръб, ще защипят за тях палатката със спалния чувал и ще се отправят към горите и планинските хижи. Давайте, хора. Скитайте напред-назад, не си търсете оправдания и не отлагайте. Бъдете спонтанни и не премисляйте нещата твърде много, защото животът ви може да се преобърне във всеки един момент.

Но… винаги имайте едно на ум.

И по-специално внимание да обърнат първенците скаути, които до сега са се радвали на удобен дюшек с чисти чаршафи и меки завивки. Решите ли да спите някъде на палатка, спомнете си, че съм ви предупредил за следните неща. Палатката…

– не предлага комфорта, на който сте свикнали;

– в нея е студено, влажно и тясно;

– дори да имате шалте под вас, е много вероятно да се събудите среднощ извън него;

– и най-малкият наклон на земята се усеща и ви избутва надолу/наляво/надясно;

– малките камъчета, корени, треви или други неравности се впиват в тялото и се чувствате като принцесата от онази приказка с граховото зърно и 40-те дюшека;

– земята излъчва студ и ако сте някъде по-нависоко в планината, има голяма вероятност да спите с всичките си налични дрехи и пак да ви е студено;

– вмирисаните ви обувки са на метър от вас, защото оставите ли ги извън палатката, няма гаранция, че ще ги намерите на сутринта;

– ако има по-силен вятър, страните на палатката се подмятат наляво-надясно и се чувствате като в миши капан;

– разпъването на палатката е сравнително лесно, но прибирането й в нейния си калъф е истинско изкуство.

Е, това е от мен. Чувствайте се препредени и приятно къмпингуване 😉

Карнавалът в Ксанти или къде да ходим в Гърция през март

Ако и вас вече не ви свърта на едно място и ви се пътува някъде по-надалеч, имам страхотна идея. Резервирайте си датите 12-13 март или само 13-ти, тъй като за много хора 12-ти ще е работен.

Защо да си запазите тези 2 дни ли? Ами, защото тогава ще се проведе Карнавалът в Ксанти, Гърция. Той традиционно се организира на Сирни Заговезни и поради тази причина се мести ежегодно. През 2016-та се пада на 13-ти март, но доколкото знам, събития покрай карнавала се организират още 2 седмици по-рано. Но дори и за един ден да го посетите, предполагам, че ще е страхотно преживяване.

Лично аз с удоволствие бих посетил този карнавал, защото не съм присъствал на друг подобен, а и не съм посещавал Ксанти до сега. Знам обаче, че по време на парада има шествия, хиляди маскирани хора и хубава разнообразна музика. Въпреки датата, на която се провежда, няма да откриете нищо религиозно. Има множество събития, както и малки сцени, на които да се видят разнообразни неща – уличен театър, танци, дегустация и др. А ако искате поне за малко да избягате от шума, може да го направите по калдаръмените улички на градчето.

Лично аз с удоволствие бих посетил събитието, но от Свищов до Гърция ми идва малко далеч. За софиянци обаче разстоянието е по-поносимо – около 400 км. в посока. А за хората от Пловдив, Стара Загора и други жители от Южна България е около или малко над 200 км в посока през ГКПП Златоград. Ако живеех в тази част на България, определено бих размислил относно посещението на Ксанти. Препоръчвам ви го 😉

P.S. Дано само стачките на гръцките фермери да са приключили и да се минава лесно през границата ни.

Сред Дивото с Рийз Уидърспун

Днес ще ви направя една препоръка за книга и филм, който е сниман по нея. Книгата е публикувана на български език през пролетта на 2014 г., а в края на същата година се появи и филмът с Рийз Уидърспун в главната женска роля.

Защо обаче ви споделям всичко това едва сега? По простата причина, че понякога избягвам разни неща, когато са модерни. Изчаквам вълната да стихне и след това проучвам по-подробно за какво става въпрос и си изграждам собствено мнение.

Ето го и него. Книгата (да, чел съм я) е хубава, но е по-женса. Това никак не ме изненада, защото е автобиографична и разказва за живота на авторката Черил Стрейд, която в средата на 20-те си години вече се чувства изцедена от живота. Личният й живот е пълна разруха, около нея няма нищо стабилно или сигурно, а самата Черил се лута между правилно и грешно, залитайки по-скоро към грешното. Спасението й идва, когато решава да премине най-дългият туристически маршрут в Северна Америка. Наричат го ТХП или Тихоокеански хребетен път. Той е с дължина от 1800 км и се простира на територията на 3 щата. Приключението не е никак леко, но благодарение на него Черил буквално преоткрива себе си.

Смея да кажа, че Рийз Уидърспун доста добре пресъздава метаморфозата, през която минава нейната героиня. Филмът е сполучлив и ако не ви се четат 416 стр., но историята ви е привлякла, гледайте „Разходка в дивота“ (не много добър превод по мое мнение).

Иначе книгата я препоръчвам на всички жени, мисля, че има какво да открият между редовете й. Мъжката половина също може да разлисти произведението – току виж разкриете нещо за женската психика, което до сега ви е било непознато.