Факторите, които най-често ни спират да пътуваме

Dalai-Lama-quote-why-travel-450x360

Хората в днешно време пътуват много повече, отколкото са го правили някога нашите родители, баби и дядовци. Реално погледнато, откакто сме страна-членка на Европейския съюз, границите с другите страни-членки се преминават изключително лесно. Достатъчна ни е лична карта и доза търпение, докато чакаме да ни пуснат през граничния пункт. Освен това много по-голям е процентът на хора, които притежават личен автомобил, с който да се отправят на индивидуално пътуване.

И въпреки тези очевидни предимства на съвремието ни много хора биват възпрепятствани от възможността да пътуват толкова, колкото биха желали. Защо се получава така? Представям ви основните причини, някои от тях са основателни, но други биха могли да се преодолеят, поне според мен:

Нов статут в живота. Може би ви предстои смяна на апартамент, квартира, университет, работа… Може би скоро ще станете семейни, а може да ви предстои и друга промяна. Тези събития са нещо нормално и са обвързани с разход на време и парични средства. Докато не подредите живота си, е нормално при такива обстоятелства обиколките напред-назад да намалеят, но в никакъв случай не бива да се преустановяват. Да отложиш, не означава да спреш завинаги, нали така?

Липса на финансови постъпления. Ако сте напуснали работа, съкратили са ви, имате непредвидени харчове или по друга причина разполагате с по-малко финанси отколкото преди, то се очаква и да харчите по-умерено. Естествено е да внимавате за какво давате пари и да пестите от гориво и спане в хотели. Но след като си стъпите на краката, какво ви спира да планувате почивка на някоя непозната или позабравена дестинация? Така ще ви е още по-приятно, защото ще сте го отлагали толкова време…

Липса на време. Знам, че много хора се оправдават именно с това, но според мен въобще не е основателна причина да не пътувате. Време винаги може да се намери. Все пак законно ви се полагат по 20 дни платен отпуск в годината, имате право и на неплатен. По закон също така работната седмица е с продължителност от 40 работни часа. Не сте длъжни да работите извънредно, освен когато не е много наложително и неизбежно. Имайте предвид, че някои хора плануват екскурзиите си за месеци напред, така че да са сигурни, че ще могат да подредят графика си, когато моментът настъпи.

Е вас какво ви спира най-често? А какво ще направите по въпроса?

Google+ Comments