Пирин

Доста писах за екзотични чуждоземски дестинации, и пак ще пиша, но ми се струва, че е време да обърна поглед и към родните ни красоти. А те, повярвайте ми, са в изобилие.

Ще ви разкажа за едно двудневно пътуване из Пирин, което аз и моето семейство направихме в края на отминалото лято и след което се почувствахме като преродени. Още от Свищов, като добър организатор, се свързах с малко семейно хотелче в Добринище и резервирах места. Добринище е съпорт на Банско и е добър вариант за изходен пункт към различни маршрути заради значително по-ниските цени на нощувките в хотелите. Първият ден, рано сутринта, тръгнахме с колата от Добринище и пристигнахме на х. Гоце Делчев, оттам се качихме на лифта, който ни отведе до х. Безбог. И започна истинско вълшебство – прекрасна скалиста планина, в която са накацали множество кристално чисти езера. Като легнеш по гръб на брега на Поповото езеро, виждаш небе, каквото никъде другаде няма да видиш. Неземно. А Кременските езера, погледнати от подножието на вр. Джано, или Орловец? – няма такава красота. Когато се върнахме на х. Безбог, се оказа, че сме изпуснали лифта, и стръмнината, която сутринта бяхме изкачили с лифта, се наложи да я вземем пешком – болезнено за краката, но кой е казал, че красотата е безплатна. 🙂

Втория ден – пак от Добринище, минахме през Банско – вкусни бански банички, посещение на местната църква, поглед отвън на къщата музей на Никола Вапцаров и потеглихме за х. Вихрен. По пътя – спирка на Байкушевата мура. От х. Вихрен възможностите са две – изкачване на върха или лежерна разходка в оклността. Избрахме втората – умората от предния ден ни дойде много. Ако вие решите да изберете първата – имайте предвид, че Пирин е опасна планина, изкачването на вр. Вихрен не е проста работа. Така че, както за всичко в планината, преценете си възможностите! Ами това беше. 🙂

This entry was posted in Пътеписи and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *