Мъжът пред мен в опашката за кафе в пловдивската пекарна мери стотинките си сякаш пресмяташе бъдещето. Вторник, десет сутринта. Слънцето вече правеше на пух и прах всяко лъскаво петно по плотовете, а машината за еспресо хриптеше като стар комбайн. Миришеше на прегорял хляб и изгорели зърна – аромат, който иначе е уютен, но тук звучаше като прощално писмо. Познатият стомашен спазъм ме връхлетя. Той не чакаше просто кафе; той чакаше невъзможната отмяна на реалността.
И аз някога бях така. Прекарвах месеци в ровене по карти и сравняване на цени на полети, като че ли ако сметна всяка минута, ще избягам от риска да не съм щастлив. Мислех, че когато сметката ми стане „по-добра“, когато есента спре да е студена, когато „ангажиментите“ се изпарят – тогава ще тръгна. Но Исландия не стана по-малко ледена заради плановете ми, а улиците на Истанбул не ухаеха по-сладко заради изчисленията ми. Те ме приеха такива, каквито съм – без график, без перфектен багаж, без гаранция за спомени.
Оказа се, че най-хубавите неща не идват от планиране, а от способността да се приеме хаосът. Когато се опитваш да контролираш всичко, всъщност строиш клетка от очаквания. Колкото повече „подготвяш“, толкова по-малко готов си за истинския удар на пътя. Прокрастинацията, маскирана като подготовка, е най-изкусният разбойник на времето – единственият капитал, който никога не може да се възстанови. В бизнеса това е очевидно: идеи гният в чекмеджета, защото хората чакат одобрението на пазара – нещо, което не може да се предвиди с калкулатор. Те купуват илюзията за сигурност с най-ценното, което имат – време.
Научих се, че всяко начало е разхвърляно, несигурно и малко нелепо. Пътуването започва с тежък куфар и билет, купен в последния момент. Бизнесът започва с първата продажба, а не с логото, върху което си работил седмици. Когато се опитваш да избягаш от несигурността чрез безкрайно планиране, просто затваряш вратите към възможностите. Мъжът си взе кафето и тръгна, все още търсещ идеалната температура за първата глътка. Аз останах да гледам как неговият еспресо изстива – като символ на всички изгубени дни.
