В това малко селце в Югозападно Перу живеят всичко на всичко около 120 души. Местните го наричат Huacachina, но за света то е познато като Оазиса на Америка. Домовете си жителите на селото са построили около не много голямо езеро, покрай което се издигат пясъчните дюни на пустинята Сечура. Местната легенда гласи, че езерото се появило по доста интересен начин: до къпеща се принцеса застанал млад ловец, тя се уплашила и избягала, а съдът с водата, в който се къпела, станал езеро. А гънките на развяваната й и вятъра роба, в която красавицата се загърнала, станали дюни. Самата принцеса, както твърдят местните, се превърнала в русалка и до ден днешен живее в езерото. Когато жителите на селото построили домовете си, решили да направят кладенци около лагуната, за да могат да достигнат подпочвена вода, която да ползват като питейна. Това обаче довело до съвсем неочакван резултат – нивото на водата в езерото рязко спаднало. За да компенсират нанесените щети и за да съхранят това красиво природно кътче, те започнали изкуствено да оводняват езерото. В последните години Оазисът на Америка се ползва с небивала популярност сред сендбордистите, които се спускат на дъски по стръмните пясъчни дюни, някои от които достигат височина до 100 м. По високите и стръмни дюни своите порции адреналин получават и много любители на състезанията с бъги. Иначе самата лагуна е прекрасно място за почивка – в това отдавна са се убедили хилядите туристи, които се потапят в тишината на брега на това малко, но прекрасно изумруденозелено езеро.
