Навремето гледах един американски филм, казваше се “Гранд каньон”, сюжета на филма не го помня никак, помня обаче величествените гледки на каньона и оттогава съм си наумил, че някой ден ще стигна до това уникално кътче на земята, намиращо се в Северозападна Аризона. А днес ще ви разкажа за него, защото нали казват, че като вербализираш мечтите си, вероятността да се случат е по-голяма. Националният парк Гранд каньон е създаден през 1908 г. с цел опазване на уникалното природно образувание – ждрелото на река Колорадо. Каньонът се е формирал в течение на примерно 10 милиона години – водният поток на Колорадо постепенно е отмивал достатъчно меките скали и се е врязвал в платото. Но днес огромното пространство на дефилето не представлява само дълги и тесни протоци в земята. То е изпълнено с уникално струпване на скали с изключително причудливи форми. Свлачищата, водната и ветровата ерозия са създали в стените на каньона очертания на огромни пагоди, пирамиди, кули, стени, които представляват неповторимо по красота и величие зрелище. Много от тях имат собствени имена – Храма на Вишну, Храма на Шива, Трона на Вотан и др. Целият този разнолик каменен лабиринт, както и гигантските стени на каньона, облицовани с редуващи се жълти, розови, червени и кафяви слоеве от седиментни скали, е може би най-всеобхватният в света геоложки модел, представящ историята на света. Интересна е и природата в парка. В долната част на дефилето пейзажът е типично мексикански – с различни кактуси и големи палмови лилии. Нагоре започват да се срещат дъбове, брези и върби, а на най-високото се простира зоната на боровете и хвойната. Фауната също е изключително богата и включва над 100 вида птици и 60 вида бозайници, включително и някои изключително редки видове. Хора, които са посещавали каньона повече от веднъж, казват, че всеки път той изглежда различно – в зависимост от наклона на слънчевите лъчи, причудливата игра на сенките на облаците.
Как ли ще ни посрещне нас?! J
