Изоставеното жилище на изчезналия народ

01042012_20081105144936-mesa-verde-600

В самия център на Северна Америка, в Колорадо, на около 650 метра надморска височина се намира покритото с пищни хвойнови гори плато Меса Верде. В началото на 20 век там се създава и едноименният национален парк. Веднага изниква въпросът – с какво предизвикват това признание тези скали и планински клисури. Отговора намираме в обстоятелството, че именно на това място в периода 6-9 век  са били построени първите многофамилни къщи.

Именно по това време на тези места са пребивавали прадедите на днешните индианци пуебло. Как са се казвали племената им, вероятно никога няма да стане ясно. Но днес съвременните индиански племена ги нарича анасази, което в превод ще рече – стари, древни. Как всъщност са били уредени и са изглеждали къщите на древните племена, живели в района? Без каквито и да е инструменти или пък техника те успяват да създадат многоетажни сгради. Невероятно, но факт. Разположени на самата скална стена, те изглеждат едновременно и като непристъпни крепости, и като замъци като че ли плуващи във въздуха.

Най-голямото от тези древни индиански жилища се нарича Скалния дворец и неговите обитатели са наброявали над 400 души. Този жилищен комплекс включвал в себе си над 200 стаи за живеене и помощни помещения, 80 дворове и тераси, имало и помещения, които били за извършване на различни обреди и ритуали. За строеж на тия свои комплекси древните обитатели на платото избирали естествени ниши в скалата, което им позволявало да се чувстват абсолютно защитени от капризите на различните природни стихии, а и изложението било много добре промислено – всички тераси гледали с лице към слънцето.

Съвсем естествено идва въпросът защо очевидно практичните древни жители на този район напускат удобното място за живеене, което са си създали. Има различни предположения на учените – според едни причина е продължителната суша, която сполетява тези места, според други – негативни енергии, учените с най-развинтената фантазия даже предполагат канибализъм.

Едно е сигурно – вероятно никога няма да разберем как точно са се случили нещата, но построеното остава.

Google+ Comments