В Гърция, в белия дим на мъглата, се крие върхът на една от най-известните в света планини – Олимп. Известна, защото едва ли има някой, който в детството си да не се е потапял в чудния свят на древногръцките митове и легенди. На Олимп, както са считали древните елини, са живеели дванадесетте главни богове в гръцката митология. Врата в облаците, която била охранявана от по-малко значимите богове, водела към покоите на върховните богове. Те живеели в дворци, изградени специално за тях от циклопите, а в клисурите и планинските извори живеели нимфите, сатирите и музите. Според преданията това свещено място никога не било спохождано от бури, дъждове и снегове. Там винаги било ясно и тихо. Така описва Олим Омир, така я описват и древните митове и легенди. Олимп обаче не е само място на действие в древногръцките митове и легенди, в древността на северния й склон е действало град светилище. Тук, тръгвайки в битка и надявайки се на благосклонността на боговете, древните македонци им принасяли жертви. Свидетелства за тези жертвоприношения могат да се видят и днес в археологическия музей, където се съхраняват находки, доказващи това. Иначе Олимп се възвисява на границата на Тесалия и Македония и по същество не е просто планина, а планинска верига с общо петдесет и два върха. Най-висок от тях е Митикас – 2917 м, – разположен над дълбока пропаст. Митикас е не просто най-високият връх на Олимп, но и в цяла Гърция и – и ако се съди по митовете и легендите – основно жилище на боговете. Следващи по височина са върховете Стефани, Сколио и Скала. Стефани е наричан още Трона на Зевс и действително, ако го погледнем под определен ъгъл, може ясно да видим силуета на трон. После кой твърди, че митовете и легендите са плод на народната фантазия?!
