По пътя, който минава покрай едно малко селце в северноирландското графство Антрим, вече над 300 години расте прекрасна и тайнствена гора – наричат я Тъмната алея. Казват, че буковата алея се е появила на това място около 18 век и с нея семейство Стюард искало да впечатли височайшите гости на великолепното си имение. Няма данни дали наистина разкошната букова алея е впечатлявала гостите на ирландските благородници, безспорен факт е, че днес буковите дървета, насадени от двете страни на пътя, със сигурност впечатляват посетителите на имението или просто минаващите оттам – толкова силно са преплели клоните си, че са образували невероятно красив естествен тунел арка, където светлините и сенките играят причудливо през тясно преплетените клони. Освен хиляди туристи, Омагьосаната гора привлича и множество фотографи, които наистина успяват да направят потресаващи снимки на омагьосаната алея – обвита в булото на мъглата или пък с играещи слънчеви лъчи. Като всяко старо имение и като всяка омагьосана гора – и тук няма как да минем без легенди и без бродещи призраци. Местните хора разказват, че призракът на прислужница в имението на Стюард, загинала при трагични обстоятелства, броди по алеята – мълчаливо се движи по нея и изчезва, след като стигне последното дърво от нея. Според друго предание пък всяка година по време на Хелуин по алеята се движи призракът на момиче, похитено от злодеи преди столетия в гората. Е, това е Ирландия – светлина и тъмнина в едно, красота и тайнственост, стари имения, страховити легенди и духове. Струва си да се види. И да се преживее.
