За Париж и Айфеловата кула всеки може да пише. Май и аз съм го правил 🙂 Затова, за да избягам от клишето, днес ще ви разкажа за една от най-красивите църкви на Париж – църквата Сент Йосташ. Църква, не само красива, но и пропита с история. Тук са кръщавани мадам дьо Помпадур, Молиер и Ришельо, тук са опети Колбер и Лафонтен – една от последните готически църкви на Париж. Разположена недалеч от бившия централен парижки пазар, строителството й е продължило повече от век – започва в далечната 1532 година и продължава до 1637-а, което може би е и причината да е една много причудлива и интересна симбиоза между различни стилове в изкуството и архитектурата. Прототип на Сент Йосташ е знаменитият Нотр Дам, фасадата е изпълнена в ренесансов стил, а сводовете напомнят за пламенната готика. На покрива на църквата може да видите глава на елен, тъй като легендата разказва, че св. Евстрафий, на когото е посветен храмът, приема християнството, след като вижда кръст между рогата на елен. През 18 век фасадата на храма е реставрирана, два от предните параклиси са премахнати и църквата приема характерния за класицизма облик. Това отвън. Влезете ли вътре, попадате в приказка – картини на Рубенс, изключително красиви витражи и скулптури. А неземният звук на църковния орган, смятан за най-големият във Франция, ще ви върне назад в историята, когато от него за пръв път са прозвучали Месата на Лист и Te Deum на Берлиоз – който е чел Виктор Юго, няма как да не се сети за редовете, в които той описва неземния звук на този орган. Може би и в тази връзка през 1986 г. скулпторът Анри Милър създава 70-тонната монолитна скулптура на човешка глава, до която е опряна ръка – така, както когато човек иска да чуе нещо много важно. Да, със сигурност има какво да се чуе от Сент Йосташ, а казват, че и ако човек прошепне на огромното каменно ухо желание – то ще се сбъдне 🙂