Така и така сме в Перу, предлагам да отскочим и до езерото Титикака – най-голямото високопланинско езеро в света (намира се на височина 3812 метра), често го сравняват с езерото Байкал, и е разположено на границата на Перу с Боливия. Има две различни версии за това, как се превежда и какво означава името на езерото – първата е, че в превод Титикака означава “каменна пума” и действително, ако гледате езерото от птичи поглед, то има точно такива очертания, а вторият вариант на превода е не толкова романтичен и е свързан с цвета и оттенъка, който има водата – “метална кутия”. В “каменната пума” се вливат повече от триста реки и рекички, а изтича само една. Съвсем естествено идва въпросът: Какво става с всичката тази вода? Ами изпарява се. На тази височина слънцето пече безмилостно и заедно с планинския вятър помагат на изпарението. 36 острова украсяват повърхността на Титикака, някои от тях с много романтични имена – Луна, Слънце. На тези острови, освен че може да срещнете невероятна флора и фауна, могат да ви настанят в комфортни туристически жилища. Изобилието от естествени острови в езерото не е попречило на местните жители да създадат множество изкуствени острови – плетат ги от тръстиката, растяща в излишък по бреговете на водоема. И всичко останало в тези острови – домовете, мебелите, лодките – също е от тръстика. Съществува стара легенда , според която водите на езерото са покрили несметните съкровища на инките, скрити тук от испанците. Жак –Ив Кусто със специална подводна лодка проучи дъното и разсея тези легенди, но авантюристите не спират да таят надежда.
