Пътувал съм много – в хубаво или лошо време, но най-съм се страхувал винаги да пътувам в сняг и поледица. Преди години имах едно много екстремно преживяване, което никога няма да забравя и което седи винаги като обеца на ухото ми когато стягам багажа за някоя балканска дестинация посред зима.
Като опитен шофьор и човек, който е обикалял много, винаги съм подготвен за неочаквани обстоятелства, но за това наистина не бях. Имам вила в едно курортно балканско селище. Качвал съм се там във всякакви климатични условия и добре познавам изненадите на времето. Но точно този конкретен ден, в който реших да се кача с група приятели се оказа така, че валеше сняг още от вечерта. Мокър и лепкав сняг, който беше бутнал значително количество клони и дървета. Вече доста близо заветното място, огромно дърво беше паднало и препречило пътя. Снегът също беше много труден за преминаване и автомобилът ми нямаше как да заобиколи падналото дърво. Вече почти беше тъмно и трябваше да действаме бързо. Инструктирах приятелката си и гостите на къде да поемат пеша, взеха по една раница с багаж, а аз останах в колата с бутилка уиски да чакам пътна помощ да разчистят пътя.
Вечерта беше тежка, пусках и спирах парното, за да мога все пак да пестя малко гориво, през останалото време се опитвах да се сгрея с уискито, но да не се напивам. На зазоряване се появи екипът по разчистването на пътя, отрязаха дървото и ме изтеглиха.
Със сигурност това беше една от най-неприятните нощи, които съм прекарвал някога, но в същото време знам, че това беше урок за цял живот, който никога няма да забравя.
