Вероятно повечето от вас са чували почти митичната история за името на кенгуруто и че начинът, по който се обръщаме към него, всъщност е некоректен.
Историята е започнала някъде около 1770 г. с великите плавания на капитан Кук. Това е годината, когато той заедно със своя познат естественик сър Джоузеф Банкс и екипажа им стават първите европейци, стъпили на австралийска земя. Дотогава на най-малкия континент живеели само местни племена. Придошлите европейци веднага се сблъскали с много нови и непознати видове от животинския и растителен свят, като едно от най-впечатляващите сред тях било кенгуруто. Нашите герои съответно не знаели как да наричат това същество и когато попитали за името му случаен местен жител, той им отговорил – “кенгуру”.
Съществува теория, че на езика на аборигените “кенгуру” се превежда като “не разбирам”, което би означавало, че всички ние се обръщаме към този симпатичен бозайник по грешен начин. Дали е така наистина?
Няма как да знам, но ще ви преразкажа една история, която прочетох наскоро. Оказва се, че сър Джоузеф Банкс, за когото споменах по горе, си е водел дневник от пътуването до Австралия. В него е записал, че местните наистина назовавали това странно животно с името кенгуру или кангур, като това било на езика куикуджимитир (за първи път го чувам!). Друг е човекът, който е пуснал слуха за превода на думата със значение на “не разбирам” и това бил Робърт Рипли – през ХХ век той водел колонка във вестник, която носела името “Ако щете вярвайте” и си падал повече по сенцазионото отколкото по достоверното. До преди това връзката между кенгуруто и “не разбирам” се носила във въздуха като градска легенда и фолклор. Веднъж обаче след като била публикувана в печатна медия, повече хора започнали да й вярват и да я разпространяват.
За да разберем до колко всичко това е истина, трябва старателно да се поровим в историческите документи и записки. Може би всичко е просто един слух, но може и да има някаква истина в популярната история. Кой знае…