Трябва да си призная, че имаше един много дълъг период от време, в който изпитвах почти панически страх от пътуване. Не единствено заради самото пътуване (въпреки че ми ставаше зле още в момента, в който се качах в кола), но и от факта, че няма да мога да се върна в сигурното си и познато място възможно най-бързо.
Все така се случваше, че пътувах твърде рядко, а където и да отидех все ми ставаше лошо. В един момент нещата толкова ескалираха, че дори не исках да напускам пределите на града, в който живеех. Защото е сигурно и безопасно за мен. Но това означаваше, че няма да отида никъде и че тази алогична тревожност ще се засилва все повече и повече, до момента в който съвсем няма да мога да напускам дори апартамента, в който живея.
А мечтаех да посетя толкова различни места. Да видя всичко със собствените се очи, не през тези на някой фотограф. Исках да се докосна до различни култури, да опитам националните им храни и да почерпя вдъхновение от техните творци.
Първото ми излизане от пределите на страната беше катастрофално. Изпълнено с непредвидени ситуации, нерви и много неприятности. И може би точно това трябваше да ми се случи, за да разбера, че където и да отида винаги всичко може да се обърка. А това означаваше, че вече бях подготвен за всичко.
Колкото повече пътувах, толкова повече тази тревожност постепенно утихна. Сега се наслаждавам на всеки един момент по време на пътуване. Независимо дали той ми създава проблеми или удоволствие.
Съветът ми е никога да не се предавате пред страховете си, защото ще им позволите за ви завладеят!
