Когато бях малък и в ранните си 20, трудно успявах да припечеля достатъчно пари, за да мога да си позволя да отида дори на море, камо ли на пътешествие извън страната. И дума не можеше да стане да отида на музикален фестивал, където единственото нещо, което щях да правя е да харча пари и да слушам музика.
И когато вече пораснах и имам сериозна работа и доходи, мога да си позволя пътешествия на почти всяка дестинация, която искам. И ето, че една мечта се осъществи и отидох на няколко музикални фестивали.
Времето прекарано там беше повече от приятно. Почивка, релаксация, приятна музика, цветни хора, вкусни напитки. И въпреки това едно чувства не спря да седи като удивителна над главата ми през цялото пътуване. И това беше усещането, че съм пропуснал много, като не съм имал възможност да посещавам такива места като по-млад.
Сега също ми беше много приятно, но истината е, че прехвърлил вече 30-те, вече ме вълнуват по-различни забавления. Може би с възрастта съм започнал да гледам на всичко малко по-спокойно, което прави изживяването „просто ОК“.
Наблюдавах по-младите посетители на фестивала и се възхищавах на емоцията, еуфорията и освободеността, с която се наслаждаваха на изживяването си. Сигурен съм, че ако бях по-млад и на мен щеше да ми е по-емоционално и да предизвика много повече реакция от моя страна. Но сега обръщах внимание на съвсем различни неща.
И въпреки това, изживяването си заслужаваше и бих се върнал на такова събитие отново!