В подножието на малък хълм в средата на кестеновите горички в местността Комиляс, сякаш появил се от друг свят, стои “Каприз” – още един шедьовър на великия Антонио Гауди, направен по повелята на Максимо Диас де Кихано, родственик и наследник на добрия гений на Великия майстор Еусебио Гуеля – маркиз на Комиляс.
Ел капричо е очарователна лятна резиденция, чието строителство великият Гауди така и не удостоил нито веднъж с присъствието си. Оригинален опит да се съедини спокойният лукс на Изтока с времената на мрачното Средновековие.
Малката вила, чиито размери са 15 х 36 метра, е разположена на специално подготвен участък и със своята фасада гледа строго на север. Дръзко поднеслата се в небесата кула на главната фасада, много приличаща на минаре, е заобиколена от невисоки средновековни колони, скриващи входа в зданието. А първият етаж на сградата е изцяло облицован с разноцветни тухли, които се редуват с плочи и керемиди с флорални мотиви в типично източно мавритански стил.
Няма как по друг начин да се нарекат, освен прищявка на архитекта, разположените в горните ъгли на вилата малки балкони с големи огради от ковано желязо и навеси от дебели метални пръти. Над всеки един такъв навес на кухи тръби Гауди е поставил в противовес на конструкцията балконни прозорци. Когато прозорците се отваряли или затваряли, тръбите се движели и издавали странни звуци.
В най-долния, партерен етаж на вилата били разположени сервизните помещения и кухнята. А на първия етаж се намирали огромна спалня, приемна и – в центъра – залят със светлина просторен салон с огромни прозорци, по съвместителство явяващ се и зимна градина. В това сърце на Capricho de Gaudi може да се попадне от всяка спалня, като се мине пред великолепна галерия.