Главната водна артерия на историческия център на Венеция Гранд канал и притоците му я разделят на шест района с мелодични имена – Сан Марко е един от тях, може би най-известният. Той е визитката на града – на него са катедралата, носеща същото име, Дворецът на дожите и много други старинни здания.
Свети Марко е един от апостолите и автор на Евангелието, счита се, че той е и покровител на този уникален италиански град, разположен на вода. Твърди се, че именно той присъединява към християнството езичниците, обитаващи бреговете и островите на Венецианската лагуна. Крилатият лъв, символизиращ светията, едновременно с това е символ и на града. През зимата на 829 г. от Александрия тук пристига безпрецедентна реликва – мощите са апостола. През същата година владетелят на града заповядва да започне строителство на базилика, в която да се съхраняват ценните мощи – за съжаление този храм не е съхранен.
Днешната Basilica di San Marco е построена в периода 1063-1094 г. За построяването на катедралата са хвърлени много сили и средства и постепенно строгостта на първоначално замислената в романски стил фасада придобива източно изящество. Стените са облицовани с мрамор, сводовете са покрити с мозайка, а в периода между 14 и 16 в. били пристроени и няколко параклиса. Храмът се изпълнил с фрагменти и реликви, които донесли кръстоносците от Константинопол – през 1204 г. тези християнски рицари нападнали столицата на християнската империя и безжалостно я разграбили.
Днес изкуствоведите не могат с точност да определят стила на събора, но въпреки че богатата Венецианска република е украсила храма си със всевъзможни символи, е успяла да създаде удивителен празничен, тържествен и хармоничен ансамбъл.
