От албанската крепост Розафа днес ще се отправим отново към едно място, което също носи отпечатъка на древните си обитатели – алжирския град Джемиля. Заради благоприятния си за развитието на земеделие влажен климат Алжир се е славел като житницата на Рим. Така че няма нищо чудно във факта, че римляните са построили не един и два града в тази африканска страна. Днес спираме поглед върху най-запазения и най-внушителния от тях.
Върху планински хребет, между пресъхналите корита на две реки, на височина почти 1000 м над морското равнище, още преди началото на новия век по заповед на тогавашния император Нерв е ситуиран и обезпечен с инфраструктура военен гарнизон. Около него съвсем естествено изникнал град, чиито останки са запазени и до днес и са едно красиво свидетелство за достиженията на класическата римска архитектура и радват очите на хилядите туристи, посетили това място.
Две порти откриват на пътешествениците достъп към старините и към класическия квадратен площад, заобиколен със здания от всички страни – на север е Капитолията, на изток – курията, а на запад – базиликата.
Впечатляват с пищността на украсата си и домовете на аристократите – уникални мозайки, чиито сюжети впоследствие дават и имената им – дом на Афродита, дом на Европа и т. н. ; триумфалната арка – съвсем естествено за място, което е съпътствано от много военни триумфи; редица богато орнаментирани семейни храмове; и разбира се, театърът – така почитан от римляните.
Естествено на един по-късен етап от съществуването на града и християнската църква е дала своята лепта в облагородяването му и били построени две внушителни базилики, параклиси, часовникова кула и много съпътстващи постройки.
Запазена римска перла в сърцето на Африка и наслада за любителите на старини е днес Джамиля, до която, макар и витруално, се докоснахме днес. А изводът, който може да направим, е, че има нещо хубавото в рухналите империи и това са артефактите, които оставят. 🙂
До скоро.