Във всяка една компания има различни типажи, които блестят със своите уникални качества и още повече със своите чудатости. Точно ще изтъкна когато описвам Коледата на моя кръг от приятели.
Започвам с едно момиче, което има голямото желание да готви, но… не може много добре. Въпреки това никой няма нейния ентусиазъм и оставяме приготовленията в нейните ръце. Тя е от този тип хора, които като започната да правят нещо е по-добре да не си наоколо – покрай нея е пълен хаос! Навсякъде хвърчат продукти, поне веднъж ще обърне нещо, ще счупи друго, ще се омаже до ушите и… наблюдаването й докато приготвя празничната вечеря би било едно много голямо забавление за някои хора. Та ако си представим, че тя е нашата майка, която се суети покрай печката, то със сигурност друга наша приятелка трябва да бъде досадната свекърва, която разбира от всичко, дава съвети постоянно, наблюдава с изпитателния си поглед, но лежи на дивана и нищо не подхваща.
В същото време друга госпожица в моето обкръжение, която има достатъчно саркастичен и пиперлив език би се превъплътила в сестрата на нашата готвачка, която пуска непрестанно хапливи коментари към свекървата с едничката цел да й каже да си затваря устата.
Един от приятелите ми би бил таткото. Той е голям любител на похапването и би обикалял от тава на тава, повтаряйки “ном, ном”. Аз… ще се превъплътя в благия дядо – ще седя до камината, ще пия винце, ще наблюдавам всичко, което се случва около мен, но няма да им обръщам внимание и само ще се гладя по брадата.
Това беше едно своеобразно пътуване във въображението, което представи приятелите ми като едно семейство, защото често обкръжението ни е много близко и го възприемаме като семейство.
С.Р.
