Днес ще стегнем багажа и ще потеглим, макар и виртуално, а защо не и реално някой ден, към екзотично малко градче на една държава в Югоизточна Азия, която все още някои разпознават само под старото й име – Бирма. Градчето се казва Монива и макар и малко по размери, се слави по цял свят с огромните статуи на Буда и с интересните си храмове. Основан по времето на Баганското царство, Монива още тогава е известен със своите необичайни църкви. А това, което днес удивява туристите, достигнали до него, е, че тези свети места, въпреки почтената си възраст, са се съхранили съвсем добре, сякаш времето и хората са ги пощадили.
Най-прочут сред монивските храмове е Ханбей, напомнящ смътно на индонезийския Боробудур, приличащ отдалече на таралеж. Към главната му пагода водят 845 ступи, а самата ту пък се охранява от статуята на огромен бял слон. Най-интересното обаче идва, когато прекрачиш прага й – всичките стени са заети от малки ниши, в които са поставени фигурки на Буда – над половин милион! При това всички те, както и фреските по стените, са запазени в прекрасно състояние, въпреки че храмът е на почти хиляда години.
Другото уникално място в югоизточноазиатския град се намира в подножието на хълма Покхаун – известно под името 1000 свещени дървета, макар че всъщност те са много повече – над 10 000. И под всяко едно от тях стои… Буда. Абсолютно еднакви статуи, които предизвикват невероятно усещане. Но най-поразителната гледка идва, когато се достигне до върха – две огромни статуи на божеството. Първата, която е разположена на най-високата част е с височина на 33-етажен блок, а втората, ситуирана в низината, е с дължина 90 метра. Двата монумента са кухи, което допълва удоволствието да гледаме внушителната гледка отвън, да се порадваме и на впечатляващи сюрреалистични картини на ада и рая, които са нарисувани на стените отвътре. Абе, както казвам обикновено в такива случаи: струва си да се види наживо при първа възможност. 🙂
