Умиляващи и забавни, те се придвижват бавно по брега, като издават странни звуци, наподобяващи и ръмжене на куче, и мяукане на котка, и крякане на птици. Птици, които не умеят да летят, но пък в замяна на това са прекрасни плувци. Сигурно вече сте се досетили, че говоря за пингвините. Има едно място, където може да влезете в съвсем близък контакт с тези очарователни животинки, и това е резерватът Пунта Томбо в Аржентина. Пунта Томбо е полуостров, на който всяка година през октомври пристигат стотици хиляди пингвини. Те идват тук, за да гнездят, преодолявайки огромни водни разстояния и като че ли спазвайки дълголетна традиция. Когато пристигнат на острова, първата им работа е да потърсят старите си партньори, защото при тях партньорството не е инцидентно, а се пази в продължение на дълги години. Следва периодът на ухажване, който не е проста работа – той включва и създаването на романтични отношения, а понякога, когато се налага, и изясняване на отношенията със съперници. В края на краищата след този меден месец, който наистина продължава толкова, съвсем логично идва снасянето на яйца от женската – обикновено две. И започва обгрижването – около четирийсет дни грижовният партньор не само доставя храна на мътещата женска, но и често я отменя в това й задължение. Когато пиленцата се излюпят, родителите започват обучението им – плуване и намиране на храна. Съвсем не всички пингвини обаче успяват да създадат семейство всяка година – неуспелите безделничат, ловят риба, къпят се или се събират в големи шумни компании на други неуспели. В резервата Пунта Томбо обаче и семейните, и неуспелите се чувстват абсолютно спокойно, незастрашени от нищо и никак не се плашат от близостта на посетителите, даже позират пред камерите им. Единственото, което не трябва да правите, е да заставате на пътя им – виртуозни плувци, на сушата пингвините са тромави и непохватни и е много вероятно да не могат да ви заобиколят и да направите челен сблъсък.
