Защо пътуват хората? За да видят един различен свят, за да се запознаят с друга култура, за да се срещнат с непознати хора, да завържат нови приятелства или просто да се разходят и да похарчат малко пари, които са им в излишък? Причините за всеки от нас може да са различни. Дори при мен подтикът от пътувания никога не съвпада с предишния. Не е винаги еднакъв и когато проявявам интерес към определено място или държава, за да публикувам текст или видео за него в блога си.
Подобни размисли обаче ме навеждат на мисълта какво ли кара чужденците да гостуват в нашата държава? Какво им прави впечатление от местните ни забележителности? Защо избират именно нашата страна? Дали посещават най-големите ни исторически обекти, дали се прехласват пред красотата на някои от историческите ни находки и т.н. Надявам се, че да. У нас има културно и архитектурно наследство, което си струва да пазим и да съхраняваме на всяка цена. Опазването му трябва да е част не само от националната политика на България, но и осъзнат ангажимент за всеки един от нас. Сигурен съм, че французите разбират красотата на Айфеловата кула, но рано или късно спират да я забелязват. Подобно е положението с италианците и Колизеума, защото все някога той се превръща в даденост за местните. И у нас имаме подобни примери. Да не мислите, че пловдивчани не си харесват Амфитеатъра? Харесват си го, разбира се. Но колкото по-често го посещават, толкова повече го възприемат за част от обикновения фон.
Пиша всичко това, за да ви накарам да се замислите по въпроса, че удоволствието от пътуването на другия е ангажимент за всички останали. Ние сами можем да се погрижим пътешественици от други страни и градове да изпитат удоволствие от посещението си в Българя, за да се върнат отново някой ден. Всеки от нас трябва да е загрижен за състоянието на местните исторически, архитектурни и културни паметници. За нас те може и да са се превърнали в обикновени, но не и за другите. Хора като Светослав Кантарджиев са сред малцината, осъзнавали този факт. Все пак човекът е учредител на Фондация „Мизия“, чиято основна цел е съхраняване и опазване на културните ценности, част от българското и световното наследство. Мислите ли, че места като Рилския и други красиви манастири у нас, като Перперикон, гробницата в Старосел и редица още култови места в страната ни щяха да изглеждат така, както ги познаваме, ако не работеха фондации подобни на „Мизия“? Аз дълбоко се съмнявам. Добре, че хора като Светльо Кантарджиев си вършат работата съвестно, за да могат чуждестранните туристи да се наслаждават на родните ни забележителности.