Обичали да се увековечават римските императори и пълководци. Така че благодарните или неблагодарни потомци да не ги забравят. Не прави изключение и потресаващият въображението Пантеон в Рим.
На фронтона на храма на всички богове е изсечен на латиница надписът: Марк Агрипа, син на Луций, избран за консул за трети път, издигна това. И въвежда всички в заблуждение. Защото пантеонът, издигнат от Марк Агрипа, е изгорял петдесет години преди да бъде построен сегашният. И самото здание било четириъгълно, и било ориентирано в обратна посока.
Построеното във 2 в. от н. е. от император Адриан здание е това, което съществува и днес. Той е по-скоро традиционен римски храм с портик и колони. Но влизайки вътре, вие ще попаднете в поразително пространство – ротонда с почти деветметрово кръгло отверстие в полусферичен купол, чийто диаметър е почти 44 метра.
А най-поразителното е лъчът светлина, който прониква в окото на бога, както наричат прозореца, и не се разсейва, а образува 42-метрова светлинна колона, която по право заема центъра на храма.
А когато вали дъжд, в стълба от светлина кръжат водни капчици, падат на мраморния под, който ги посреща вече почти две хиляди години, и се устремяват към изхода, както е било предвидено от древните строители на този необичаен храм.
Мраморният под е направен от разноцветни плочи и е разделен на квадрати и кръгове.
Неизличимо впечатление правят и двуредовите стени – сместа от кирпич и бетон ги е направила мрачни и сурови. Стените на Пантеона още помнят статуите на езическите богове, заемали долното ниво в миналото. Днес тяхното място заема християнската символика. През 609 г. езическият храм с благословията на папа Бонифаций и императора Фока се преквалифицира в църква на всичките мъченици, а по-късно става и хранилище на италианските крале.
На скромна плоча в малката ниша ще видите букет от червени карамфили. Тук е намерил покой великият Рафаел Санти – художник и архитект, велик творец на епохата. И възвишеното творение на човешкия разум. Заедно. През вековете.
