Днес ще си говорим за коли. По-точно ще си говорим за пътуването с автомобил, предимствата на този начин за предвижване и емоциите, които може да ти достави.
Когато си на четири колела (без значение дали си зад волана или на пътническата седалка), се радваш на някои неоспорими плюсове. Първо, сам избираш компанията, с която да пътуваш. Второ, определяш си маршрута, откъдето да минеш, времето за престой на конкретно място, броя спирки по пътя и т.н. Малко по-скъпо е като разход, но ти гарантира удобство и повече сигурност, а ако се съберете поне 4 човека в колата разходите за гориво значително спадат.
Така че, когато имам възможност, аз определено предпочитам да пътувам с автомобил. Преди 3 дни беше, когато предприех подобно голямо пътуване, за което сега ще ви разкажа. Тръгнах от Свищов за Банско. Минах през Велико Търново, Казанлък и след Стара Загора излязох на автомагистрала Тракия. Вече бях шофирал повече от три часа и някъде около Пловдив стомахът започна да ме свива и респективно, реших, че няма да издържа да шофирам гладен още 3 часа. Не ми се спираше да хапвам и в някоя бензиностанция, защото храната там е по-еднообразна.
Чудех се къде да спра и няколко километра след Пловдив погледът ми светна. Я каква работа, в ресторанти Happy щях вкусно-вкусно да заситя глада си. Интересното е, че и друг път съм минавал оттук, но съвсем бях забравил за това местенце. Веднага паркирах колата на обособения паркинг и с гладен стомах влязох в ресторанта. Настаних се на свободна маса, а една усмихната девойка мигновено ми донесе меню. Направи ми впечатление, че момичето изглежда много добре, с приятна визия и красива униформа. Огледах се наоколо и ресторантът също изглеждаше на високо ниво – с кеф да отбиеш от магистрала за половин-един час! Така че като човек, който има афинитет към детайлите, останах с добри впечатления и положителни мнения за HappyBar&Grill.
А знаете ли, че също така съм много любопитен и обичам да разпитвам хората, макар да знам, че не винаги е удобно. Такава е породата на пътешествениците – винаги питаме и разпитваме. Затова когато сервитьорката ми донесе поръчката, не можах да се въздържа да не я заговоря. Попитах я откъде е, все пак в района има доста населени места и ми беше интересно. Тя ми сподели, че живее в Пловдив и всеки ден пътува, а фирмата й поема разходите по транспорта. Харесвала си работата в Happy, защото условията били по-добри, отколкото в други ресторанти. И така, както ни се отвори приказката, момичето след малко ми предложи аз пък да си изкарам от техните карти „С Хепи на път“. Гарантирала ми до 15% отстъпка от сумите за заплащане в ресторанти HappyBar&Grill, но се изкарва единствено от крайпътен такъв. Взех си карта, разбира се, как да откажа на такава мила покана. Сега хем ще похапвам вкусно, хем по-изгодно. Мнението ми за служителите, храната и като цяло за ресторанти Хепи, се затвърди и е високо. Накрая моя милост, сит и доволен, се натоварих пак в колата и продължих пътуването си в посока Банско.
