През 1892 година в младото тогава градче Мичъл, Южна Дакота, се появил странен паметник на постиженията на местното селско стопанство, който демонстрирал възможностите на плодородните щатски земи – нарекли го Царевичния дворец.
Първоначално палатът бил направен от дърво, но по-късно бил построено отново – този път от тухли. На покрива му израснали весели разноцветни куполи, напомнящи минарета, а на стените се появили фрески и гоблени, изработени от царевица.
Сигурно вече се дивите: ама как така, този материал е изключително нетраен и трябва да се подновява всяка година. Да, точно така е – подновява се и ежегодно струва на градския бюджет над 1 300 000 долара.
Всяка година се сменя и тематиката на стенописите. Местните художници се намират в постоянна творческа треска, мислейки все нови и нови декорации за фасадата на Corn Palace.
А през това време местните земеделци дават своя принос към делото – засаждат полетата в областта с най-различни сортове кукуруз. Хиляди кочани, украсени в цветове от яркожълто до сиво. Отгледаните специално за украса царевични кочани се крепят на огромни по размери рулони, на които предварително са скицирани рисунките. А за да е по-силно художественото внушение, творците разнобразяват, като използват пшеница и други зърнени култури.
Корн палас вече над столетие се радва на небивал интерес, както сред туристите (над половин милион минават през града само за година), така и сред местното население. До двореца се провеждат и множество мероприятия – спортни състезания, концерти, конференции и други значими събития. Така че, ако разходите по поддръжката на това уникално място са ви се сторили високи, няма място за притеснение – изплащат се многократно, при това с лихвите. 🙂
