Тази година бе изключително различна и тотално промени посоката и темповете на живот. Пътуванията за българите от началото на март се превърнаха в мираж. През лятото ситуацията леко се нормализира, но от няколко месеца отново сме блокирани. И през време на ограничени пътувания аз ви питам кое е най-интересното такова за годината?
Докато вие мислите своя отговор, аз ще споделя моя. Най-вълнуващите изминати километри за мен през тази 2020-а са тези, които ме отвеждаха до работното място. Колкото и да е странно, именно това пътуване ми вдъхваше живот. Чудите се защо? Доскоро и аз не знаех отговора, но вече мога да го заявя.
По принцип преди година най-досаден ми бе пътят до работа – трафик, задръствания, мръсен въздух, губене на време, паркиране. Това сиво ежедневие ми бе втръснало и търсех различни алтернативи. Затова когато бе обявено извънредното положение, работата от вкъщи бе като сбъдната мечта. След два месеца нещата не стояха точно по този начин и копнеех да се върна сред различни хора и обстановка.
Така, когато отново се завърнахме в офиса през юни, аз отидох с трепет. Километрите и изнервената обстановка не ми правеха впечатление. Радвах се, че можех да имам живота си преди пандемията. Лятото премина неусетно и отново дойде моментът, в който се наложи да работя от дома си и динамиката спря. Зная, че всичко е такова, каквото сами го изградим, но все пак.
В някои от дните отскачам до офиса и разнообразявам ежедневието си. Именно затова изминатите километри до работа ми показват, че има надежда и че скоро може би всичко ще е наред. Занапред ще оценявам всяка минута навън в път, колкото и досаден да е той, защото крие своето кътче свобода.
