Ще ви разкажа за едно непланирано пътуване до Виена, а след това и до Прага.
Всичко започна след телефонно обаждане от близък мой приятел, който живее в Австрия. След серия от несгоди бе паднал духом и ме помоли да го посетя за няколко дни. В разходите ми за месеца не влизаше пътуване извън страната, но щом приятел се нуждае от мен, нямаше как да откажа. Запазих си самолетен билет, но до Братислава, защото са по-изгодни, а разстоянието до Виена е малко и се стига с автобус за около час.
След една седмица вече бях на австрийска територия. Въпреки че съм посещавал няколко пъти столицата, ми бе интересно да видя дали има нещо ново, нещо променено, нещо различно. Виена си е все така красива, а разходките с приятеля ми– успокояващи и вдъхновяващи.
На третия ден се събудихме с мисълта, че ни трябва нова дестинация. Проверихме докъде може да стигнем бързо и на приемлива цена. Оказа се, че това бе Прага – само на 300 км и 3 часа път с автобус. Правя и една вметка за студентите – ако решите да пътувате като нас, не забравяйте да използвате отстъпката си чрез представяне на карта от университета.
Отправихме се към Чехия и когато пристигнахме на автогарата, не можех да повярвам, че вече съм в друга държава. Но бързо дойдох на себе си и дори не ми бе необходима карата, за да се ориентирам, сякаш съм познавал Прага през целия си живот.
През първия ден успяхме да се разходим по централната част и да разгледаме архитектурните забележителности. Но времето бе хладно, а и подухваше вятър. Наложи се да си намерим хотел. Вместо това обаче случайно попаднахме на жена, която дава под наем апартаменти с гледка към Карловия мост, точно до Музея на Кафка. Вечерта си прекарахме в съседно заведение, опитахме чешката бира и традиционната картофена супа в хляб.
Вторият ден се отправихме към по-крайните квартали и забележителностите там. Разходката бе кратка, защото трябваше да се връщаме обратно към Виена. В автобуса разглеждахме снимките от двата дни и много се забавлявахме.
Когато се прибрах обратно вкъщи, бях толкова презареден и щастлив, че само за 5 дни успях да преживея толкова емоции. Все пак не е лошо понякога да пътуваш без да имаш план и без да си подготвен.
