Пътуванията винаги са свързани с невероятно силни и незабравими емоции. Без значение дали сме си прекарали добре, заобиколени от всички екстри, след това в съзнанието ни остават само приятните моменти. Какво обаче се случва, когато изживееш шока да си на път, да обявят пандемия и да затворят границите? Има ли положително в тази история?
Страстта ми към откриване на нови и нови дестинации, хора и места, този път ме отведе в Лондон и близките до него, пълни със забележителности градчета. Предприех това пътешествие до островната държава, защото мои близки познати ме покани, а пък и имах нужда малко да сменя атмосферата. Въпреки че по новините постоянно слушах за заразени с коронавирус, не мислих, че положението е толкова, ако мога да го нарека така „страшно“. Проверих, че за момента във Великобритания няма заразени и смело се отправих към летището.
Престоят ми в Лондон премина без проблем – времето бе прилично за сезона, а градът все така пълен с туристи. Успях да посетя Милтън Кийнс, Хемъл, Сейнт Албън и дори Саутхемптън. Снимки, готини спомени, изживени с още по-готини хора. Просто нямаше как да има нещо, което да попречи на доброто ми настроение. Само така си мислех…
В последната вечер от престоя ми, видях, че в България обявяват извънредно положение и затварят границите след денонощие или две. Тази информация силно ме стресира. По световните медии започнах да чета как една след друга, в рамките на часове, държавите предприемат противоепидемични мерки и ограничават достъпа на пристигащи и заминаващи. За първи път в модерната ни история се случваше нещо подобно.
Опитах се да се свържа с българските власти, с летището, за да разбера дали има специални мерки или определен пропускателен режим. Уви, телефоните на централите прегряваха с още хиляди пътуващи хора като мен. Така отидох в първия денонощен магазин и си закупих ръкавици и дезинфектант – само това бе останало от личните предпазни средства. За щастие, моят приятел, при когото бях отседнал, се занимава с боядисване на автомобили и ми услужи със своята маска със специален филтър.
Вече бях готов и се отправих към летището. Там имаше огромна суматоха. Чух българска реч и веднага се отправих към хората, които я използвахме. Те също не знаеха какво точно се случва. Всички пътуващи се молехме да се приберем в страната си без проблеми, живи и здрави. Все пак ни качиха на полета и ни обясниха, че е възможно при пристигане в България да имаме 14-дневна карантина.
Когато кацнахме, нямаше подобна информация, но ни посъветваха да се изследваме и да спазваме препоръчителните мерки. Така и направих, но стресът от това пътуване ще ме държи още дълго.
