Страстите у нас може да са нажежени, но светът все пак продължава да се върти и ето че за поредна година станахме свидетели на едно от най-очакваните събития в киноиндустрията – наградите “Оскар”.
Въпреки намалелите приходи покрай свилия се заради кризата рекламен сектор и порочните практики на кабелните и сателитните оператори да не им изплащат дължимото, за щастие от бТВ за поредна година закупиха правата за излъчване на церемонията и успях да ги гледам на живо по нишовия им канал bTV Cinema.
Дано операторите най-накрая започнат да отчитат абонатите си коректно и да изплащат полагаемите на телевизиите приходи, понеже старият им, удобен модел телевизиите и рекламодателите да плащат за създаването на това, което зрителите търсят в кабелната мрежа, вече не работи – особено при нишовите канали като bTV Cinema, които се разпространяват единствено по кабеларките.
Както винаги церемонията бе зрелищна и пример за това как трябва да се организират подобни събития. Водещият Сет Макфарлън беше много забавен, имаше изпълнения на живо на Адел, както и на някои актьори-изпълнители от мюзикъли, произведени през последната година.
Наградата за най-добър филм отиде при Арго – разказ за агент от ЦРУ, който извежда американски граждани от Иран през седемдесетте с доста нетипична стратегия. Въпреки че историята е украсена по холивудски, филмът е по истински случай, който е бил разсекретен от Клинтън през ’97. Моето лично мнение обаче е, че той не заслужава тази награда, прекалено надценен е, може би защото времената са такива, че американското правителство има нужда от обществената подкрепа в бъдещите си действия срещу Иран, а филмът е страхотен пропаганден инструмент. Истинският победител в тази категория според мен трябваше да бъде Cloud Atlas (Облакът Атлас), който мистериозно липсваше от всички номинации. Филмът е една приказка за човечеството и по мое мнение – най-големият шедьовър за изминалата година.
Две награди, които ми харесаха бяха на Адел за саундтрака към филма Скайфол – това е песен, от която наистина побиват тръпки, както и на актрисата Дженифър Лоурънс за филма “Наръчник на оптимиста”. От вълнение актрисата падна по стълбите преди да си получи наградата, но и такива неща се случват 🙂 Надявах се точно тя да спечели, още като гледах филма се изумих от актьорските й умения. Само бих й препоръчал да си остане брюнетка – отива й много повече 🙂
А вие гледахте ли и какво мислите за тазгодишните награди?
