Предвеликденски продължавам с религиозния туризъм, само че тоя път на живо. Тоя уикенд бяхме на гости на наше приятелско семейство от Пловдив, с което се запознахме преди десетина години в Приморско и поне няколко пъти в годината или те идват до Свищов, или пък ние ги посещаваме в Пловдив. Пристигнахме в петък късно вечерта и разпределихме програмата за събота на мъжка и женска. Основна точка в женската програма беше посещението на пловдивските молове. Мъжът от приятелското семейство обаче имаше в събота сутринта някаква работа в Асеновград, за около час, и предложи след това да направим един много приятен, по неговите думи, маршрут над града, по който се минава през един манастир и два параклиса. Речено-сторено. Свършихме работата в Асеновград, оставихме колата на паркинг в центъра и потеглихме. Лек и приятен маршрут, за около час и половина с плавно изкачване стигнахме до Мулдавския манастир “Света Петка”. Игуменката ни посрещна още на портата, обясни ни, че миналото лято манастирът е горял – сега обаче по нищо не личеше. Спретнат и подреден манастирски двор и прясно ремонтирани постройки, красиви стенописи вътре. Разказа ни за богатата история на манастира, която води началото си от 14 век, за османските набези върху него, показа ни и скривалището, в което многократно се е крил Дякона Левски. Запалихме по една свещичка и продължихме нагоре. Пак за около час и половина, но вече с малко по-стабилно изкачване стигнахме до много симпатично параклисче – очевидно често посещавано място от асеновградчани в почивните дни, защото мястото около него беше доста облагородено с цветни градинки, беседки и т. н. Починахме около час на това приятно местенце и потеглихме по надолнището, но в другата посока, към Асеновград. Надвечер се събрахме в Пловдив – ние, мъжете, с приятни впечатления и дробове, пълни с чист въздух, а жените – с пълни торби.