Няма да крия факта, че като жител на големия град и на мен доста често ми се налага да използвам градското метро. Аз също спадам към множеството хора, които с радост приветстваха осъществяването на този полезен и практичен проект за столичния транспорт.
Последният път , когато се прибирах в пиковия час на движение забелязах нещо , което се случва от доста време насам и ми е доста тъжно , че е така. Приблизително всеки втори пътник е оборудван със слушалки в ушите и смартфон в ръцете. Обичайната картина се допълва и от наведен поглед в дисплея и абсолютна изолираност от заобиколния свят.
Подкрепям развитието на технологиите и нововъведенията в компютърните устройства. Няма спор , че това е една доста голяма революция за техниката на 21 век. Проблемът обаче, който възниква напоследък е по-скоро, че това започва да води до отчуждаване и повече пребиваване във виртуалното. Това би могло да стане доста опасно за човешката ни природа.
Къде останаха вечерите със задружна компания в гората, детските непринудени игри навън, споделянето очи в очи, важните и проникновени разговори между двама души на живо?
Вече почти всичко е възможно да се случи виртуално. Било чрез натискане на няколко клавиша на компютъра в къщи и няколко плъзгания с върха на показалеца върху екрана на телефона- и ето вече сме си напазарували, запознали сме се с някой нов човек, показали сме, че харесваме определен постинг на близки и приятели, свършили сме си работата за деня или просто не можем да се откъснем от тази необятна мрежа за да обърнем внимание на реалните хора които са сред нас и до нас.
Не зная какво е вашето мнение по въпроса, но аз все още се надявам, че машините няма да успеят да ни погълнат изцяло, но нека и не им се оставяме да го направят…