Монголия се слави със своите сакрални обекти. Въобще трябва да се отбележи, че цялата природа се възприема от местните като нещо свещено и божествено. Без изключение, всички природни обекти имат дух покровител, така че, преди да направят каквото и да е, монголците искат разрешение от висшите сили. Днес почти навсякъде могат да се намерят специални места, на които са чествани божествата – обикновено купчини от камъни.
Едно от най-известните светилища – Камъкът Майка (Ейж хад -) е разположено на 100 км от Улан Батор. По форма той прилича на женска фигура. Той се ползва с огромна почит сред населението, защото на него могат да се помолят за изпълнение на желанията си. За целта на входа задължително се оставя нещо – бонбони, ориз, пшеница, и на отделна маса – водка, прави се троен кръг около камъка, с малко мляко се поръсва оградата, след което се отправят молби за изпълнение на желанието. Същият резултат се постига и ако на кръста на Майката се завърже син шал и се оставят пари за умилостивяване на духовете.
Съвсем до Майката е разположена скалата Кучето, също чудодейна – тя носи изцеление на болните, ако се докоснат до нея.
На няколко километра от тях пък е каменният блок Богатството – около него също се извършват различни ритуали, само че с цел молителят да привлече парично благоденствие. И тук извикването на добри помисли у боговете не е безплатно – трябва да се хвърли монета, за да се спечели благоволението им.
Легендите твърдят, че във времена на атеизъм са правени не един и два опита тези сакрални места да бъдат унищожени, но резултатът винаги бил загадъчна смърт за осквернителите, а камъните си стоят до ден днешен.
Основната атракция за туристите в Монголия обаче се намира до реката Саган Сал и се казва Пустинните пълзящи камъни. Да се добере човек до тази нея, никак не е лесно, но си струва. В началото пред погледа се открива плато с гладки блестящи камъчета, които сякаш се сливат с линията на хоризонта. На всяко от тях е изобразено древно приказно животно – едни напомнят на бикове, други на вълци, трети на коне, щрауси, мамути, че даже и на снежен човек. Учените датират тези рисунки отпреди 10 000 години и смятат, че тези същества наистина някога са живели по тия земи.
Има, разбира се, и шегаджии, които оставят тук съвременни артефакти.
Едно обаче е сигурно – това място е на изключителна почит сред монголските будисти и това няма как да е случайно.