На фона на тъмните стени на зелените борове червените води на река Рио Тинто изглеждат съвършено фантастично и неземно. Тук, в близост до мястото, от което извира, в Югозападна Испания, миризмата на сяра е толкова силна, че дори заглушава аромата на гъстите борови гори.
Тъмночервената река изглежда мъртва, но не е така.
Дълго време се е смятало, че своите кървави води Рио Тинто дължи на човешка намеса – още древните картагенци започват да добиват полезни изкопаеми в района. Именно откритите залежи довели до това почвата да се окисли и водата да придобие наситения си и ярък цвят.
Въпреки това обаче се оказало, че в този киселинен коктейл има живот. Даже в тези участъци, където нивото на рН е практически същото като при сярната киселина, били намерени водорасли и влакнести гъби. До момента микробиолозите са успели да установят и съберат повече от 1300 местни форми на живот – дрожди, гъби, водорасли, бактерии и протозои.
А учените, щателно проучвайки историческите факти, стигнали до извода, че използването на сярна киселина при добива на мед и металните отпадъци след обогатяването му, съвсем не е единствената причина за интересния и нетрадиционен цвят водоема. Оказва се, че именно повишената киселинност насочва първите миньори – тартезианци към проучване на коритото. А по-късно римляните, които добивали тук огромни количества злато и сребро, й дали името Urbero, което означава Огнена река. Също, че даже и при проливни дъждове, не настъпва разреждане на концентрацията.
Всичко това накарало учените да се замислят за природата на този феномен. Според една от версиите причината е в откритите в огромни количества бактерии. Смята се, че някои от тях окисляват желязото и сярата, придавайки на водата специфичния оттенък.
Така или иначе изследванията продължават. Микробиолозите си блъскат главите как е възможен живот в подобна среда. А за туристите остава най-безгрижната и приятна част – да се наслаждават на красотата. Която на това място е в излишъци.
