През 1943 година в царевична нива, недалеч от село Парикутин в Мексико, се появява загадъчен конус. Точно пред очите на изумения собственик на нивата под акомпанимента на подземни взривове той започнал да расте… Е, така се родил нов вулкан, който приел името на селцето, в близост до което решил да заявил съществуванието си. Само за седмица той израснал до внушителните 150 метра, а пепелта и камъните, които изхвърлял, летели високо в небето, почти на километър. След година малчуганът пораснал и станал 336 метра и съвсем запълнил имота на бедния земевладелец. А през юли 1944 година се почувствал достатъчно обигран, за да пробва по-сериозни игри с изригването. За седем месеца лавата се добрала до селцето Сан-Хуан Парангарикутиро, а после и до Парикутин. Тези му “игриви” eксперименти продължили цели девет години, а последствията били няколко разрушени населени места и хиляди хора, лишени от покрив над главата си. Лавата като с воал покрила площ почти 25 кв. км. Единственото, което оцеляло на мястото, където някога имало градове и ниви, била малката полуобгоряла църква на Сан-Хуан Парангарикутиро.
В средата на застиналата лава трогателно се белее фасадата на храма, като самотно стърчаща камбанария над сюрреалистичен пейзаж. Като по чудо оцелял и олтарът. Местните легенди твърдят, че по времето на изригването камбаните на оцелелия храм постоянно звънели. Както и че тази печална аларма продължавала да звучи дълго след като вулканът заспал.
В момента жителите на Парикутин всяка година в навечерието на Великден празнуват раждането на земната стихия. Те прииждат към олтара на оцелялата църква и оставят цветя.
И туристи идват тук – да разгледат мястото и удивителния пейзаж: черно лавово поле, на което тук-там вече се появяват стръкчета зелена трева, символ на възраждащия се живот, и полуразрушената църква – горда и непокорена от страшната сила на природата.