И вие ли имате толкова разсеяни приятели, тип Джоуи от Приятели, които забравят всичко навсякъде и това граничи с глупост. Еми ако нямате такива, се радвайте, защото определено в големи моменти спира да бъде забавно и става досадно.
Та така, трябваше да ходим в Барселона с моите приятели. Вече сме на граничната проверка, когато се оказва, че едно от момичетата вместо личната си карта е взела шофьорска книжка… и реално личната й карта не е в нея. Настана суматоха. Какво ще правим, как ще отлетим.
Решението беше да я зарешем. Да, звучи много брутално, но не можеше да си изпуснем полета и да изгорим с една камара пари и резервации. Оставихме я на летището, от което малко по-късно тя щеше да се премести на автогарата, за да си получи документите по един автобус, по който наш приятел й ги беше изпратил. След това тя щеше да си хване самолет за Мадрид, от там автобус до гарата, а оттам влак за Барселона.
Цялото това премеждие приключи слава Богу благополучно, но цялата това са едни от онези моменти, в които не знаеш какво искаш да й направиш – да я удушиш или да я прегърнеш силно и да я успокоиш.
Със сигурност обаче това ще й е обеца на ухото.
