В средата на пустинния австралийски пейзаж, в безбрежното яркожълто пясъчно море, като мачти на потънали кораби се подават върховете на причудливи стълбове. Тази неголяма пустиня, която се простира по бреговата линия на Индийския океан, се нарича Пинакълс. По цялата й територия са разпръснати стотици немного високи върхове.
Как са се образували? Съществуват две версии. Според първата това са варовикови скали, а според втората – покрити с пясъчен прах вековни дървета. Дълго време учените спорили, но в крайна сметка стигнали до общо мнение. Официалната версия днес е, че преди милиони години на мястото на Пинакълс е имало океан, в ледниковия период нивото му се вдига със 150 м над сегашното ниво и потапя крайбрежните територии.
Учените смятат, че преди около 80 000 години древната морска вода отстъпила, оставяйки за спомен раковини, морски молци и микроорганизми. Именно на тази своеобразна почва се приема, че са израснали дърветата. Мощните им корени проникнали в глъбините на почвата, разрушавайки камъка и мекия варовик. Предполага се, че на един по-късен етап по неизвестни причини е избухнал пожар, в чийто огън загиват дърветата, и всичко е изравнено със земята, а вятърът издухал всички следи от “местопрестъплението”.
Голата пустиня е любимо място за ветровете. Те, година след година, век след век, навявали горния слой на почвата, образувайки удивителните кули, най-голямата от които достига височина от четири метра.
Малки и големи, гладки и нащърбени, тесни и широки, те оставят незаличимо впечатление дори и през деня. По залез-слънце обаче кулите придобиват съвършено неземен и фантастичен вид, прикривайки златистите си дюни под причудливо покривало от дълги странни сенки.